На 30 март България отново се върна към лятното часово време. В 3:00 часа през нощта часовниците бяха преместени с един час напред. Промяната се извършва в съответствие с решение на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 19 март 2001 година.

Тази смяна на времето може да доведе до умора, нарушен сън и затруднена концентрация при много хора. За да се адаптираме по-лесно към промяната, е добре да вземем някои превантивни мерки:

1. Подгответе организма си предварително
Не чакайте последния момент, за да се адаптирате. В дните преди смяната на времето започнете да лягате и ставате с 15-20 минути по-рано. Това ще позволи на организма да премине по-леко към новия ритъм.

2. Избягвайте кофеин и екраните вечер
Кафето, черният чай и енергийните напитки могат да нарушат съня ви, особено в дните около промяната на часа. Също така намалете времето пред екрана на телефон или компютър преди лягане – синята светлина от устройствата затруднява заспиването.

3. Осигурете си достатъчно светлина сутрин
Излагането на естествена светлина сутрин помага на биологичния часовник да се регулира по-бързо. След смяната на времето опитайте да прекарвате повече време на открито сутрин, за да стимулирате организма си.

4. Хидратирайте се и се движете
Пийте достатъчно вода през деня и се старайте да правите лека физическа активност – дори 10-15 минути разходка могат да ви помогнат да се почувствате по-свежи и адаптирани.

5. Спазвайте редовен режим на сън
Дори да не се чувствате изморени, опитайте да лягате и ставате по едно и също време всеки ден. Така ще улесните адаптацията на организма.

6. Не се тревожете за временния дискомфорт
За повечето хора адаптацията отнема няколко дни. Ако усещате умора или леко главоболие, това е нормална реакция на организма. Дайте си време и следвайте горните съвети, за да преминете по-лесно към новото часово време.

Смята се, че идеята за лятното часово време произлиза от шеговито предложение на Бенджамин Франклин през 1784 г., публикувано във вестник "Journal de Paris". Въпреки това, първото сериозно предложение идва от ентомолога Джордж Хъдсън през 1895 г., който желаел повече дневна светлина за събиране на насекоми след работа.

Първата държава, която официално въвежда лятното часово време, е Германия през 1916 г., с цел пестене на енергия по време на Първата световна война. Великобритания и други европейски страни бързо последват примера.

В България лятното часово време е въведено на 1 април 1979 г. Първоначално периодите на лятно и зимно време варират, но от 1999 г. смяната се извършва в 3:00 ч. през нощта на последната неделя на март и октомври. Въпреки че целта на смяната на времето е свързана с икономия на енергия и по-добро използване на дневната светлина, тя може да има негативни последици върху здравето. Промяната на времето може да доведе до разстройство на биологичния часовник, умора, стрес и дори сърдечно-съдови проблеми. Адаптацията може да отнеме няколко дни и да повлияе на концентрацията и работоспособността.

Интересно е, че лятното часово време може да има и положителни ефекти. Проучване от 2015 г. установява, че започването на лятното часово време е свързано със спад в престъпността, вероятно поради по-дългите светли вечери.

Домашните любимци също могат да бъдат засегнати от промяната на времето, тъй като техният режим на хранене и разходки се променя. Експертите препоръчват плавна промяна и изместване на часа за хранене или разходка с 10-15 минути, за да се улесни адаптацията.

Смяната на времето води и до куриозни ситуации. Например, през 1999 г. в САЩ двойка близнаци се раждат с интервал от 1 час и 45 минути около смяната на времето, но поради връщането на часовника, второто бебе официално е записано като по-голямо от първото.

Смяната на времето остава тема на дебат в много страни, като някои държави вече са се отказали от тази практика, докато други продължават да я прилагат. Тя  е досаден момент от ежедневието ни, но с правилния подход можем да сведем до минимум негативните ефекти върху организма и бързо да се адаптираме.