Антисоциалното поведение при децата е сериозен психичен проблем, който понякога продължава и до зряла възраст. Такива деца са провокативни, нямат развито съзнание и нямат адекватни социални умения. Също така, са агресивни и умишлено дразнят околните. Подобни действия сериозно възпрепядстват функционирането им в училищната среда, както и у дома.

Антисоциалното поведение при децата често е свързано с прекалена раздразнителност и умишлени провокации към другите. Нерядко проявяват внезапен и необоснован гняв, обвиняват другите за грешките си и за лошото си поведение, отказват да се съобразяват с желанията на другите. Не изпитват неудобство от лошото си поведение и не съжаляват за действията си. Предизвикват конфликти съвсем целенасочено, лъжат и са отмъстителни, дори и без да бъдат предизвикани.

Антисоциалното поведение при децата често е индикация за тревожност или депресия, често съпътства и проблеми в развитието като хиперактивност, обучителни трудности, емоционални и обсесивни разстройства, синдром на Турет и други. Причините за антисоциалното провокативно поведение все още не са известни. Има изследователи, които твърдят, че антисоциалното поведенческо разстройство произтича от проблеми в развитието на детето. Други изследователи предполагат, че разстройството може да се дължи на специфични реакции на семейството към темперамента на детето, което засилва нежеланото поведение. 

Интервенцията и лечението на тези деца е най-добре да започне много рано. Тя обикновено включва индивидуални, семейни и групови сесии. Индивидуалните сесии имат за цел да развият умения за общуване и управление на гнева у детето. Семейните сесии се фокусират върху начини за управление на поведението на детето и развиват комуникативни умения за подобряване на отношенията родител-дете. Груповите сесии (малка група деца с опозиционно провокативно поведение) помагат на децата да развият социални и междуличностни взаимоотношения.

Когато се занимавате с дете с такъв проблем, е важно да запомните, че техниките за поведенческо управление, които добре познаваме и работят при други деца, в този случай могат да бъдат неефективни. Детето с антисоциално поведение ще се отклонява и често ще тормози възрастния, за да предизвика негативна реакция. Необходими са реални очаквания, твърди правила и ясни граници. Всяка промяна може да разстрои детето и да предизвика гняв.

Необходима е усилена работа, справедливост и последователност. Вярвайте в способността на детето да придобие механизми за управление на поведението. Вие не сте причината за това поведение, вие сте изходът от този кръговрат. Би помогнало, ако се открият уменията и характеристиките на детето, които могат да бъдат подобрени. Фокусирайте се само върху няколко поведенчески проблема наведнъж. Решете кое поведение може да бъде игнорирано и кое е крайно неприемливо. Информирайте детето за последиците от действия (поведения), които не сте склонни да толерирате. Разговаряйте с детето нежно, но категорично. Опитайте се заедно да определите границите на допустимото поведение. Давайте на детето прости, ясни, директни и последователни инструкции. 

Разбира се, когато детето проявява адекватно и приемливо поведение, е добре то да бъде поощрено, но не с гръмки вербални похвали, защото това вероятно ще изкара опозиционността отново на повърхността. Споровете и заплахите при детето с антисоциално поведение не са приемани като заплахи, а като поощрение. Не забравяйте, че то се води от опозицията! Оправданията не са приемливи. Необходим е хладнокръвен тон и преформулиране на последиците в случай, че някое правило е нарушено, пише puls.bg

Би било полезно, ако на детето се даде възможност да участва в групови занимания с други деца под наблюдението на компетентен възрастен. Така то ще може да изгради умения за социално взаимодействие с другите.

Бъдещето на тези деца е несигурно. Някои от тях ще преодолеят проблема. Други ще развият други трудности и ще се нуждаят от допълнителна подкрепа. Не забравяйте, че децата, които са с антисоциално поведение от предучилищна възраст, са по-склонни да го преодолеят от децата, за които се търси помощ в по-напреднала възраст. Само това може да бъде предизвикателство за нас. 

Отглеждането, възпитанието и обучението на дете с опозиционно и антисоциално поведение е трудно, стресиращо и изтощително. Добре е да се потърси подкрепа от специалист още при поява на първите симптоми.