Едва светът се съвзе от новината, че най-разпространеният подсладител причинява рак, но учените откриха, че това не е единственото вредно въздействие върху нашето здраве.

Аспартамът, често срещан подсладител в много храни и напитки, отново е в светлината на прожекторите само месеци след като СЗО го призна за потенциален канцероген. Изследователи от Университета на Флорида установиха, че мъжките мишки, които консумират този подсладител, дори и в малки количества, са имали нарушено учене и памет и този проблем се предава на потомството им, пише New Atlas.

В проучването на мъжки мишки е дадена вода, смесена с различни нива на аспартам. При едната група мишки водата съдържала 7% от максимално допустимата норма, в другата – 15%. Преведено на човешки език, тези 7% са приблизително еквивалентни на изпиването на две порции диетична газирана вода от 235 ml на ден.

След това учените са провели тестове, за да определят когнитивните функции на мишките, по-специално способността им да учат и да намерят начини да избягат в симулирана среда. Резултатите се оказват доста изненадващи: мишките, които консумират аспартам, се справят значително по-бавно със задачите в сравнение с контролната група, която пие само чиста вода.

Но нещата станали много по-интересни, когато тези мъжки мишки са били кръстосани с женски мишки, които не са били изложени на аспартам. Потомците им също са имали подобни проблеми с ученето и паметта. С други думи, нарушенията очевидно са били наследствени и са се предавали в първото поколение нови мишки. Въпреки това, тези дефекти не се простират до второто поколение, което показва, че проблемът вероятно е ограничен до прякото потомство.

Аспартамът може да бъде квалифициран като канцерогенен

Авторите на изследването преди това са свързвали употребата на аспартам с наследствено поведение, подобно на тревожност при мишки, но това изследване е уникално с това, че учените са установили, че отрицателните ефекти върху ученето и паметта също се наследяват, макар и само в едно поколение. Авторите предполагат, че тези ефекти се дължат на епигенетични промени в спермата, тоест промени, които засягат експресията на определени гени, но не променят самата ДНК. Бъдещите изследвания ще бъдат насочени към по-отблизо как точно аспартамът причинява тези промени.

Резултатите не могат веднага да се прехвърлят на хората, но те повдигат въпроси, които не могат да бъдат пренебрегнати, особено като се има предвид широкото използване на аспартам в повече от 6000 продукта по целия свят, от диетична сода до паста за зъби и витамини за дъвчене.

Предишни проучвания също поставят под въпрос безопасността на аспартама, предполагайки, че той може да повлияе на здравето на червата, регулирането на кръвната захар и контрола на теглото. Дори Световната здравна организация наскоро го нарече възможен канцероген, което беше оспорено от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA).

Кога е най-вредно да пием газирани напитки?

И така, какво можем да заключим сега въз основа на това изследване? Дали аспартамът е стандартният злодей в света на подсладителите, който ни вреди при всяка възможност? Първо, това проучване просто добавя още един слой към вече продължаващия дебат за безопасността на аспартама. Второ, потенциалното наследствено влияние върху ученето и паметта, макар и наблюдавано досега само при мишки, се нуждае от допълнително проучване. Въпреки че са необходими повече изследвания, за да се разберат напълно последиците за хората, може да е полезно да се обърне внимание на количеството аспартам, консумирано сега, като предпазна мярка. Особено когато става дума за семейно планиране в бъдеще.

Превод: GlasNews.bg