Болестта на Паркинсон е много често срещан проблем, но мнозина нямат представа какво представлява тя и откъде идва. Никой не е застрахован срещу болестта на Паркинсон и в този случай максимата “предупреден, значи въоръжен”, се отнася за всеки човек, тъй като е важно да знаем, че е напълно възможно да се живее дълго и активно с коварното заболяване.
Предлагаме ви интервюто с д-р Александър Горячев, лекар методолог към “Центъра за медицинска превенция” на Министерството на здравеопазването на Краснодарск за “черната субстанция”, деменцията и методите за справяне с “треперещата парализа”.
- Д-р Горячев, разкажете ни на достъпен език за същността на болестта.
- Болестта на Паркинсон е хронично прогресиращо заболяване на централната нервна система. В действителност засяга се област от мозъка, наречена “черна субстанция”. Там се произвежда химичното вещество допамин, което е необходимо за контролиране на движенията на човек.
- Каква е разликата между болестта на Паркинсон, паркинсонизма и “треперещата парализа”?
- За първи път болест, наречена “трепереща парализа”, е описана подробно от английския лекар Джеймс Паркинсон през 1817 г. По-късно парализата започва да се нарича “болест на Паркинсон”, а комплексът от симптоми, чиято основна проява е треперенето на крайниците - “паркинсонизъм”.
- Как да разберем, че болестта е “на прага”, какво усеща човек?
- Заболяването започва постепенно, често с неловкост в едната ръка, по-рядко с трудност при ходене или обща скованост. Болки в гърба, мускулни спазми... Постепенно симптомите стават двустранни, забавя се движението и се повишава мускулният тонус.
- Как се проявява това външно?
- При 75% от пациентите има треперене на ръцете, по-изразено в покой. Често треперят и краката, брадичката, устните и езика. Поради повишения мускулен тонус, лицето сякаш се “свлича” надолу - тази поза се нарича “поза на молителя”. Походката става нестабилна, ръцете не участват в ходенето. За да се преместят напред, пациентите са принудени да предприемат няколко малки стъпчици.
- И какъв е най-неблагоприятният изход?
- В късните стадии пациентът не може да запази равновесие, често пада. 20% от болните развиват деменция. Въпреки това видът на симптомите, тяхната комбинация, тежестта във всеки отделен случай е различна.
- Кого избира по-често за своя жертва това заболяване, доколко е обширна рисковата зона?
- Заболяването е едно от най-честите сред възрастните хора. По честота може да се конкурира със съдовите заболявания и нарушенията на паметта. Най-често се разболяват хора на възраст 50-65 години. Но в някои случаи първоначалните признаци започват да се появяват след 40-годишна възраст. Полът и националността не са от значение.
Д-р Александър Горячев
- Това означава, че естественото стареене е фактор за произхода на болестта?
- Да, това е основната причина. С възрастта броят на нервните клетки, включително и тези, които произвеждат допамин, намалява и ако този процес настъпи бързо, тогава се появява и нараства паркинсонизмът.
- Предава ли се предразположението към “парализа” с гените?
- Наследствеността играе важна роля в развитието. Така че, ако близък роднина страда от това заболяване, тогава рискът да се разболеете и вие самите, се удвоява.
- Може ли “външни” фактори да повлияят на развитието на паркинсонизма?
- През последните години се появи научна информация за развитието и тежкото протичане на болестта на Паркинсон сред младите наркомани, които приемат синтетичен хероин. Освен това е доказано, че хората, които работят с хербициди и пестициди, са много по-склонни да развият болестта. В някои случаи вирусни инфекции, мозъчна артериосклероза, травматично увреждане на мозъка и мозъчни тумори могат да повлияят.
- Възможно ли е болестта да бъде излекувана напълно?
- Не. В момента медицината няма ефективни средства за пълно излекуване, но някои лекарства забавят загубата на неврони. Но само лекар може да ги предпише.
- Колко дълго можеш да живееш с такава парализа?
- Ако не я пуснете на самотек, можете да живеете дълго и активно. Въпреки че заболяването значително намалява качеството на живот, то не е фатално. С помощта на правилен подбор на лекарства и физиотерапия, пациентите обикновено могат да съществуват десетилетия.
- Какви рискове крие отказът от лечение?
- Внезапното прекъсване на лечението може да причини криза и да прикове пациента към леглото. В допълнение към медикаментозната терапия се предписва масаж и задължително, лечебни упражнения.
Пациентите трябва да бъдат насърчавани да проявяват активност, която е според силите и възможностите им. Не забравяйте: “Леглото е враг на хората с болестта на Паркинсон”.
- Чувала съм, че има и специални танцови групи за такива пациенти...
- Съвсем наскоро учените забелязаха интересен факт: хората, които професионално се занимават с танци, не са засегнати почти от болест на Паркинсон. Днес на болните, с първоначални признаци на треперещ паралич, експертите по парализа препоръчват редовно да се извършват танцови движения в ритъма на тангото, което подобрява цялостната им подвижност.
- Има ли някакви правила за безопасност за хората, страдащи от болестта на Паркинсон?
- Има някои съвети за поддържане на баланса. Необходимо е поне едната ръка да е винаги свободна. Не трябва да носите нищо в двете си ръце. Това пречи на ходенето. Също така, е важно да се опитате съзнателно да отлепвате краката от земята, а не да ги влачите - когато човек си влачи краката, рискът от падане е много по-голям. При обръщане и завъртане трябва да го правите плавно, не рязко и бързо - резките движения са забранени.
- Какви съвети може да дадете на близките и роднините на хората с болестта на Паркинсон?
- В допълнение към гореизложеното, не е необходимо да позволявате на пациентите да извършват няколко действия едновременно. По време на ходене не трябва дори да поглежда встрани. Човек, страдащ от болест на Паркинсон, не трябва да си купува гумени обувки и такива с не еластични подметки, тъй като с тях човек лесно се спъва и пада. В някои случаи се препоръчва използването на бастун или проходилки.
- Възможно ли е да се предотврати развитието на болестта на Паркинсон?
- Съветите за профилактика са обичайните: да водят здравословен начин на живот, да поддържат физическа активност, да се придържат към правилната диета, да избягват контакт с вредни вещества.
Милена ВАСИЛЕВА