Д-р Димитър Стаматов е специалист в сферата Ортопедия и травматология в УМБАЛ “Пълмед” - Пловдив. Завършва Медицинския университет в Пловдив. Натрупал е професионален опит в редица лечебни заведения в страната и чужбина, сред които ЦСМП Пловдив, NHS Shepton Mallet Treatment, Gatwick Park Hospital, Orthopaedics Salisbury District Hospital, Orthopaedics Brighton University Hospitals, МБАЛ Пловдив. Интересите му са във всички сфери на ортопедията и травматологията, но най-вече в ендопротезиране на долен крайник, хирургия на ходилото и детска ортопедия. Д-р Стаматов е член  на Българска ортопедична и травматологична Асоциация /BOTA/, Дружество по хирургия на ходилото /BFAS/, AO Trauma International, GMC UK.

- Колко често срещано заболяване е халукс валгус? 

- Диагнозата халукс валгус (         ), “кокалчета на пръстите на краката” или “бунион” e добре познат проблем за съвременната жена. Представлява изкривяване на палеца на ходилото в посока малките пръсти, като впоследствие се оформя костна издутина по вътрешната повърхност на стъпалото. Палецът може да се завърти, а притисканите от него малки пръсти също да се деформират, даже да го възкачат. Ходилото става грозно, но и болезнено. Трудно се намират подходящи обувки, продължителното ходене започва да става с почивки или с временно събуване. Предпочитаните от повечето жени високи токове и тесни отпред елегантни платформи стават невъзможни за ползване.

- Какви хора засяга - по-млади или по-възрастни? Зависи ли от професията, която те упражняват?

- Говоря в женски род, защото заболяването е предимно при жени (Ж/М = 8/2). Заболяването се среща при около 35% от женската популация в световен мащаб. Оплакват се от болки, търсят съвети от семейния лекар или от специалисти ортопеди, а не смеят да предприемат нищо като лечение. Проявява се във всички възрасти, като при деца обикновено е следствие на друго нервно-мускулно заболяване. Халукс валгус донякъде е и професионално заболяване. Среща се по-често при хора, чийто професии налагат носенето на тесни обувки - модели, работници в различни фабрики, строители и др.

Д-р Димитър Стаматов

- Как се провеждат диагностиката и лечението?

 - Диагнозата обикновено се поставя от самите пациенти - забелязват, че имат изпъкнало кокалче, а помощ от специалист се търси само в краен случай за съжаление. Предлаганите в мрежата различни устройства (сепаратори на пръстите, лепенки за омекотяване на оформилите се мазоли, приспособления за “изправяне” на палците по време на сън) не могат да решат трайно проблема. Те помагат само в началните фази на заболяването и то за да го забавят. Единственият вариант за разумно лечение е оперативното лечение. Това поражда естествен страх у пациентите. Често се чува репликата: “Докторе, не смея да се оперирам - тези операции не били успешни!”. Не мога да се съглася с това. В началото по-опитните ортопеди обясняваха, че за лечението на това заболяване има повече от 200 вида операции, което означава, че никоя от тях не е достатъчно ефективна или сигурна. Това обаче беше отдавна.

Правилната предварителна оценка на ходилото (по външни, рентгенови и плантографски критерии), както и използването на прецизни инструменти и специални за целта импланти, направиха стъпалната хирургия много по-сигурна и гарантираща оздравяването. Прилаганите днес оперативни процедури са “само” няколко (5-6). Коя точно да се избере, се решава по определен алгоритъм, съобразен с тежестта на деформацията. Тогава възможните грешки или неуспехи са минимални. Времето за възстановяване - използване на помощни средства и на специални обувки, е за много кратко време или изобщо не се налага такова. И всичко това работи успешно по света! Неслучайно през последните 10 години се разработи нова подспециалност на ортопедията, наречена “подиатрия” - наука за лечение на стъпални заболявания. Водещи специалисти в “подиатричната хирургия” днес са от САЩ, Канада и от повечето западни държави. Тези нови правила се прилагат вече и в България.

Това, което трябва да знаят пациентите с този проблем, е, че решаването му днес е успешно и трябва да се забравят насложените от миналото страхове.

- Вие прилагате миниинвазивния метод за корекция. Бихте ли разказали какво представлява той.

- Всички сме чували израза “Вие ще ме оперирате, но то пак ще се върне”.

Само за 15-ина минути с нов вид операция, неприлагана досега в България, се премахва толкова често срещаният проблем с щръкналите кокалчета на краката. Оперативният метод се ползва с изключителен успех в Америка и Западна Европа и е предпочитан от повечето холивудски звезди. Операцията се извършва със спинална упойка (в кръста, при която само краката са упоени). Белегът е само няколко милиметра, колкото е и размерът на специалния борер, който се използва. Под рентгенов контрол се извършват необходимите остеотомии (прерязване на костите, с цел корекция на деформацията и промяна на позицията им). Работи се цялото ходило, не само халукса, тъй като той често е съпроводен с пръсти чукчета и бунионет (деформация на малкия пръст на крака). Със специалния борер възстановяването е 2 пъти по-бързо в сравнение с прилаганите досега методи за лечение на този често срещан проблем. Поставя се една фиксационна игла или винтове до палеца на крака, която се премахва месец след оперативната намеса. Носи се специална постоперативна обувка 45 дни. Поради простотата на метода  и бързото възстановяване на пациентите, могат да се оперират и двете ходила едновременно.

- Какви са неговите предимства пред отворената операция? А има ли недостатъци? 

 - Миниинвазивният метод за корекция на халукс валгус стана рутинна практика за оперативно лечение на деформацията. Резултатите са отлични, а проучванията и публикациите сочат, че са еднакви с конвенционалните техники.

Предимства на метода са: отличен козметичен резултат, бърза и лесна процедура, редуцирана болкова симптоматика, поради използването на специални ножове; резултати, равни с тези при класическите операции; гладко протичащ постоперативен период и понижен риск от инфекции.

При всички методи процентът на рецидив е около 3% в рамките на 10 г. Като недостатък на метода отчитам понякога по-голямата мекотъканна травма от високите обороти на машината. Тя е с водно охлаждане, но при недобро състояние на меките тъкани те могат да мацерират и да се получи инфекция. Съществува риск от увреда на съдове и нерви и изтръпване на пръстите за известен период от време, но тези усложнения важат и за всички останали методи.

- Възможни ли са усложнения в краткосрочен и дългосрочен план и какви са те?

- В краткосрочен план усложненията могат да бъдат инфекция, увреда на съдове и нерви, загуба на корекцията поради миграция на металните импланти. В дългосрочен план единственото негативно нещо е рецидив на деформацията.

- Колко време продължава възстановителният период?

- Както споменах след операцията се носи постоперативна обувка за около 45 дни, а после се препоръчва носенето на удобни обувки. При метода се прерязват кости на ходилото, като пълното зарастване и спадането на отока се очаква на третия месец след операцията. В практиката ми съм забелязал, че за около 6 седмици той е спаднал, пациентите се чувстват добре, ходят без болка и с минимален дискомфорт на удобни широки обувки.

- Защо хората се страхуват от интервенцията?

- Хората като цяло са скептично настроени и неглижират този тип проблем и хирургична намеса също поради дезинформацията и лошите резултати в национален мащаб. Страх ги е от операция, тъй като на повечето места в страната се прилагат морално остарели техники с незадоволителни резултати. Без извършване на каквато и да е остеотомия (прерязване на кости), не може да се осъществи корекция на деформацията. Трябва да се подбере подходящият метод според тежестта на заболяването.

- Бихте ли разказали интересен случай от вашата практика.

- При мен дойде жена, върна се от чужбина специално, за да се оперира при мен. Ходилата й бяха с много тежка деформация, освен кокалче всички пръсти също бяха изкривени и се нуждаеха от корекция. Бързаше и искаше максимално бързо да се възстанови и да замине отново навън да вади хляба си, настоя за едновременна корекция на двете ходила. Обясних, че освен халукс валгус трябва да се работи по целите ходила, да се коригират и всички останали пръсти, което прави интервенцията по-голяма и възстановяването по-неприятно преживяване, но за да имаме един перфектен резултат, трябва да се коригират всички деформации. Тя отказа и се стигна само до операцията на двете кокалчета едновременно. След 3 месеца дойде отново на преглед и не беше доволна, защото всички други пръсти я боляха... И тук се стига до старата мъдрост - човек каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи.

Моля скъпи пациенти, вслушвайте се в съветите на лекуващите си лекари и ги оставете да направят това, което преценят, а именно най-доброто за вас.

- Лечението поема ли се от НЗОК?

- Принципно лечението като оперативна намеса се покрива от касата. Има доплащане от страна на пациента, което според вида и броя на използваните импланти варира от 400 до 1200 лв. за цяло ходило.