Левкемиите са най-честите онкологични заболявания в детската възраст, макар и все още да се водят редки болести. В Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Свети Георги“ специалистите ежедневно работят с малки пациенти, при които навременната диагноза е ключова за успешното лечение. За видовете левкемия при децата, симптомите и съвременните възможности за терапия разказва онкохематологът  д-р Неофит Спасов.

„В детската възраст разграничаваме три основни типа левкемия – остра лимфобластна, остра миелоидна и хронична миелоидна. Четвъртият тип – хроничната лимфобластна левкемия, на практика не се среща при деца“, обяснява д-р Спасов. Най-честа е острата лимфобластна левкемия, която е и най-добре лечимата.

Въпреки че говорим за най-разпространеното онкологично заболяване при децата, острата лимфобластна левкемия остава рядка диагноза. Част от левкемиите могат да бъдат свързани със синдромни състояния – например синдромът на Даун повишава риска както за остра лимфобластна, така и за остра миелоидна левкемия. В повечето случаи обаче заболяването възниква без установима генетична предразположеност. Хроничната миелоидна левкемия най-често е резултат от специфична мутация – т.нар. Филаделфийска хромозома.

Симптомите при острите левкемии често са неспецифични и наподобяват други детски заболявания. „Температура, отпадналост, лесна уморяемост, анемичен синдром – това са най-честите начални прояви. При много ниски стойности на тромбоцитите може да има и кървене“, уточнява специалистът. Част от по-специфичните признаци обаче се установяват основно при лекарски преглед и трудно могат да бъдат разпознати от родителите.

Добрата новина е, че левкемията в детска възраст е лечима. „Острата лимфобластна левкемия има успеваемост до 90% още при първа линия на лечение, без необходимост от костно-мозъчна трансплантация“, посочва д-р Спасов. При острата миелоидна левкемия прогнозата е по-умерена – около 50–60% успеваемост, като трансплантация се налага по-често. Хроничната миелоидна левкемия се лекува с таргетна терапия, която поддържа заболяването в т.нар. „заспало“ състояние и позволява на пациентите да водят пълноценен живот.

Заболяването може да се появи във всяка възраст. Острата лимфобластна левкемия се среща от кърмаческа възраст до 18 години, а в редки случаи и при по-възрастни пациенти. Острата миелоидна левкемия е по-характерна за деца между 5 и 15 години, докато хроничната миелоидна левкемия обикновено се диагностицира след 7-годишна възраст.

Най-важната стъпка към диагнозата е едно рутинно изследване. Според специалиста кръвната картина е ключова. Самите симптоми рядко насочват директно към левкемия. Хематологичните отклонения – анемия, тромбоцитопения, повишени левкоцити или лимфоцитоза – са сигнал, който не бива да се подценява.

Д-р Спасов е категоричен - ранното насочване към хематолог значително подобрява прогнозата. „Децата често не могат ясно да обяснят какво ги боли. Затова лабораторните изследвания и бдителността на родителите и лекарите са решаващи за навременното откриване и успешното лечение на заболяването“, казва той.