Д-р Радин Цонев завършва медицина през 1988 г. Има 2 специалности - “Вътрешни болести” и “Гастроентерология”. Работил е във вътрешно отделение на болницата в Лом, както и 13 години в Пета градска болница, Клиниката по гастроентерология. От 2007 г. е член на екипа на болница “Токуда”, а от 2013 г. досега е началник на гастроентерологичното отделение в “Аджибадем Сити Клиник болница Токуда” - София. Има специализации в Холандия, Рим-Университетска католическа болница “Джемели” при проф. Гуидо Костаманя. Член е на Българското дружество по гастроентерология,  на Българската асоциация по ултразвук в медицината, на Българската асоциация по изучаване на черен дроб, на Европейската асоциация по изучаване на черен дроб. Научните интереси на д-р Цонев са в областта на хепатологията. С лечение на хронични вирусни хепатити се занимава от 2004 г. до днес. Има публикации  в наши и чужди списания. Центърът по хепатология на “Аджибадем Сити Клиник болница Токуда” - София, който ръководи д-р Цонев, е един от водещите в страната за лечение на хроничните вирусни хепатити.

- Д-р Цонев, какви рискове за стомашно-чревния тракт носи лятото и можем ли да ги избегнем?

- Често ние, гастроентеролозите, се шегуваме, че нашето Черноморие работи за Българското дружество по гастроентерология, защото всички се връщат оттам с диария. Дали това е свързано с магнезия, който се съдържа в морската вода, или пък е заради колибактериите, които бълват пречиствателните станции в морето, е спорно, но така или иначе една глътка вода, погълната от малко дете с по-недоразвита имунна система и диарията е в кърпа вързана. Да не говорим за по-увредените и възрастни хора. 

Но дори и да не са били хората на море, диаричните оплаквания през лятото са чести. Причините за това могат да бъдат различни -  консумацията на храна със съмнителни качества, къпането в замърсени водоеми,  посещението на открити басейни с наличие на колибактерии, пребиваването в селища или вилни зони, без канализация... Въобще лошата хигиена способства за появата и разпространението на стомашно-чревните инфекции.

- Киселини,  тежест или болки в стомаха. Симптоми на какво са?

-Те могат да бъдат симптоми на  всичко. Гастроентерологичните оплаквания са най-честите в нашето общество. Защо? Защото са свързани не само с начина на хранене, но и със стреса, от който всички сме обременени. Свързани са с това, че на практика храните, които консумираме, не са с необходимото качество - те са по-малко домашни, повече приготвени от полуфабрикати. Свързани са и с други болестни процеси на организма. Всички тези неща довеждат до някакъв дискомфорт. Той може да бъде  свързан с долен или с горен коремен етаж. Дали ще се прояви с рефлуксни оплаквания или пък ще бъде свързан с повишаване на газообразуването, дали ще се прояви с нередовната дефекация с констипация, или с диарични изхождания, всички тези неща на практика обуславят широк спектър от заболявания, които трябва да бъдат отдиференцирани. 

Д-р Радин Цонев

- Рефлуксът заболяване ли е, или състояние в следствие на друга болест?

- Рефлуксът е състояние, когато стомашното кисело съдържимо или пък жлъчно такова се връща към хранопровода. По принцип, рефлуксът е свързан с редица болестни състояния - гастрит, язвена болест, със заболявания на жлъчното дърво. Дразненето на рецепторите в стомаха и съответната болкова симптоматика високо под гръдната кост са свързани с повишената киселинност 

Сега е много актуално да се говори за хеликобактер пилори и пациентите, като имат тази бактерия, смятат, че тя е причината за тяхната болка. 

Не, причината е повишената киселинност в стомаха. Да, хеликобактер пилори трябва да бъде изчистена поради нейната канцерогенност и защото води до хронифициране на гастрита и язвата. Но по принцип, болка ще настъпи от повишена киселинност в стомаха и когато пациентът е под силен стрес. Когато става дума за някакво изключително неприятно събитие, той може да получи дори язвена болест на стомаха и на дванадесетопръстника, която е свързана с повишеното ниво на отрицателните емоции, които от своя страна водят до повишено ниво на хормони, които довеждат до увеличаване на стомашната киселинност. 

- Много хора при по-чести болки в стомаха си поставят сами диагнозата “язва”. Как да разграничим гастрита от язвата?

- Когато говорим за възпаление на лигавицата на стомаха, това е гастрит. Проявите на гастрита са гадене, повръщане, неразположение. Болките започват след хранене. Но принципно, когато един гастрит хронифицира и към него се насложат редица увреждащи фактори, тогава се образува язвената ниша. Може да се каже, че язвата е “наследник” на гастрита. Симптомите на язвата са като при гастрита, но по-остри. Язвата е увреждането на лигавицата, на подлигавицата и на мускулатурата на стомаха, и на дванадесетопръстника, което вече е свързано както с повишената болезненост, така и с усложнения. 

Голяма роля тук играят и медикаментите, които профилактират различни заболявания. Поради повишаване на сърдечносъдовите заболявания в България един много висок процент от населението употребява аспирин. За аспирин протект, за който в рекламите винаги пише, че е протективен и не води до увреждане на стомашната лигавица, тъй като се разгражда на друго място, обаче не се упоменава къде точно. 

Разграждането му е в тънките черва, а дванадесетопръстникът е част от тънкото черво. 

Затова аспиринът, който не се разгражда в стомаха и попадне в дванедесетопръстника и няма гастропротектор, се превръща в увреждащ фактор. Така че той е значителен увреждащ фактор, който може да причини въпросната язвена ниша, да ерозира някой голям съд и да се прояви като животозастрашаващ фактор. Друга причина за развитието на язвената болест се приписва на заразяването с хеликобактер пилори, което става чрез замърсена храна и вода, и чрез директен контакт между хората. Стресът, тютюнопушенето, алкохолът, различните заболявания, генетичните фактори са също сред рисковите фактори за появата на язвена болест. 

- Не са редки и раковите заболявания в стомашно-чревния тракт. Какви са симптомите им?

- По-често ракови заболявания има при хора, които не са имали оплаквания. Повечето от тях не са ходили на профилактични прегледи и когато дойдат при нас, обикновено е късно. Обикновено раковото заболяване не боли. Но то също протича със своите усложнения - със запушване на червото, с кръв и слуз при изхождането, когато е свързано с дебелото черво, или със загуба на апетит и с понижаване на тегло, когато заболяването е свързано с горния гастроинтестинален тракт - на стомах, на панкреас или на жлъчното дърво. 

Всички тези заболявания по принцип са обект на клиницистите. Но тук важна роля играе профилактиката. На всички хора, които са над 40-годишна възраст и които имат анамнеза по роднинска линия за ракови заболявания, трябва да бъде извършена задължително колоноскопия. Тя е профилактична форма и за хората над 50 години, дори да нямат фамилна обремененост. Често пъти това е наистина една инвестиция за бъдеще, защото ако нищо не намерим в такъв пациент, все пак ние му даваме някаква гаранция, че в следващите 6-7 години няма да се случат проблеми с неговото дебело черво. 

Ако намерим полип, тогава вече отива на по-скъсено проследяване, а същевременно, отстранявайки този полип в дебелото черво, ние прекъсваме т.нар. карценогенеза, т.е. превръщането на полипа в злокачествено заболяване. Ракът на дебелото черво е третото по честота заболяване в света и втори по честота сред жените. Ако не бъде своевременно установен, единственият начин на лечение е оперативният, с последваща химиотерапия, при необходимост. При засягане на правото черво до 8 см е за лъчетерапия, предхождаща оперативното лечение.

И пак повтарям - най-добрата профилактика е редовно осъществяване на ендоскопски изследвания.

Румяна СТЕФАНОВА