Гл. ас. д-р Йоанна Матрозова е специалист по ендокринология, с основни интереси в областта на ендокринните хипертонии. Ендокринолог в Клиниката по хипоталамо-хипофизарни, надбъбречни и гонадни заболявания на Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология “Акад. Иван Пенчев” и Клиничния център по ендокринология и геронтология на МУ-София, с над 14 години опит.

Асистент е в Медицински университет, София. Специализирала е в Париж (Hospital Europeen Georges Pompidou). С интереси и публикации както в тиреоидната патология и диабета, така и в областта на по-специфични заболявания на хипофизата и надбъбречните жлези. Защитила е дисертация в областта на ендокринните хипертонии.

От артериална хипертония, т.е. от високо кръвно налягане, страда всеки трети възрастен в света. В същото време повечето хора не знаят, че имат повишено кръвно налягане и че това носи редица сериозни опасности.

На първо място високото кръвно налягане е един от най-важните рискови фактори за развитието на миокарден инфаркт и исхемичен инсулт. Второ, хипертонията може да доведе до съдова деменция. 

Може би не знаете, но горната граница на кръвното налягане е свързана със свиване на сърцето, когато то изхвърля кръв в аортата, най-големия кръвоносен съд в човешкото тяло. Оттам кръвта се разпространява към малките артерии и капиляри. Веднага след свиването на сърцето кръвта прелива от аортата и големите съдове. Точно в това време тонометърът (устройство за измерване на налягането) фиксира горната граница. Тогава, когато сърцето се отпусне и кръвта навлезе в по-малките съдове, налягането в големите съдове спада. Скалата на тонометъра в този момент показва по-ниските (диастолични) стойности.

В същото време приблизително всеки втори хипертоник не успява да нормализира кръвното си налягане с помощта на предписаните му лекарства. Кардиолозите и терапевтите продължават да му предписват нови лекарства, дори в комбинация от няколко препарата, но безуспешно. В този случай може да помогне... ендокринологът. По какъв начин, ще разберете от разговора ни с д-р Йонна Матрозова.

- Д-р Матрозова, оказва се, че всеки втори хипертоник не може да овладее високото си кръвно налягане с помощта на лекарствата. Кардиолозите и терапевтите продължават да му предписват различни хапчета, но без успех. Защо в този случай трябва да се консултира с ендокринолог? 

- Наистина, въпреки огромния напредък в медицината като цяло, едно често срещано заболяване като артериалната хипертония остава трудно контролируемо. Всъщност артериалната хипертония се разделя на две основни групи - есенциална и вторична хипертония. По-голям брой от пациентите страдат от есенциална хипертония, при която причината не може да се установи и лечението е симптоматично. 

При вторичната хипертония съществува конкретно заболяване, което причинява високото кръвно налягане, което най-често може да бъде установено и лекувано.

- Често срещан ли е първичният алдостеронизъм?

- Основно място сред вторичните хипертонии заемат ендокринните, а сред тях най-чест е първичният алдостеронизъм. Заболяването е свързано със свръхсекреция на алдостерон от надбъбречните жлези. Допреди 20 години се е считало, че първичният алдостеронизъм е рядко заболяване, което имат около-1-2% от хипертониците. В последните години множество проучвания показват, че реалният процент на пациентите с първичен алдостеронизъм е много по-голям - вероятно около 6-7% от всички хипертоници, като той достига до 20% при резистентна и тежка хипертония. Това означава огромен брой пациенти, при които причината на повишеното артериално налягане може да се установи и да се излекува. Също така трябва да се има предвид, че при пациентите с първичен алдостеронизъм сърдечносъдовият риск е повишен, наблюдава се по-голяма честота на инфаркти, инсулти и ритъмни нарушения в сравнение с тези с есенциална хипертония, което още веднъж обуславя необходимостта от търсене на заболяването.

Д-р Йоанна Матрозова

- Какво по-точно представлява хормонът алдостерон? 

- Алдостеронът е хормон, който се произвежда от надбъбречните жлези. Основната му функция е да поддържа нормални нива на артериално налягане в организма, главно чрез въздействие върху нивата на натрий. Колкото по-висок е алдостеронът, толкова повече натрий се задържа в организма и нивата на кръвното налягане се повишават. Този ефект нормално има приспособителна функция, която спомага за поддържане на нормалните нива на артериалното налягане. Физиологично, едновременно с повишаване на нивата на натрий, алдостеронът води до изхвърляне на калия от организма

Това означава, че свръхсекрецията на алдостерон би могла да доведе до понижени нива на калий (хипокалиемия), които се установяват понякога при пациенти с първичен алдостеронизъм.

- Как въздействат на организма повишените му стойности? Кои фактори водят до повишаване на стойностите му? 

- Различни причини могат да доведат до повишаване на алдостерона, като това, което притеснява нас, лекарите, е патологичната свръхпродукция от надбъбречните жлези. Първичният алдостеронизъм има две основни форми: първата е алдостерон-продуциращ аденом на надбъбречните жлези (аденом на Кон). При втората форма (идиопатичен хипералдостеронизъм) надбъбречните жлези са цялостно уголемени и оформен аденом не се открива. В първия случай свръхсекрецията на алдостерон се обуславя от аденома на Кон, а във втория случай - цялостно от уголемените надбъбречни жлези.

- Късно ли се открива този проблем и какви са причините за това? 

- За съжаление, обикновено първичният алдостеронизъм не се открива навреме. Причините за това са няколко: на първо място симптомите на един пациент с есенциална хипертония и с първичен алдостеронизъм може да са съвсем еднакви. Това означава, че клиничната картина не може да ни насочи към заболяването, освен ако не направим хормонални изследвания. Първоначално пациентите с хипертония осъществяват контакт с личния лекар и често заболяването се пропуска поради липса на насочващи клинични признаци. Проучвания, извършвани в миналото, показват, че хипокалиемията е едва ли не задължителен признак за първичен алдостеронизъм. В последните години се оказа обаче, че само около 30% от пациентите с първичен алдостеронизъм са с хипокалиемия. Затова ние, ендокринолозите, апелираме към лични лекари и кардиолози да търсят и мислят за заболяването, за да може да се диагностицира и лекува своевременно.

- Кои изследвания помагат да се открие проблемът с първичния алдостеронизъм? Трябва ли да се изследват паралелно и нивата на ренина? 

- При всеки пациент със съмнение за първичен алдостеронизъм е необходимо да се обърне внимание на нивата на електролитите от рутинните биохимични изследвания. Наличието на ниски нива на калий (хипокалиемия) с голяма вероятност говори за наличие на заболяването. За потвърждение на диагнозата е необходимо паралелно изследване на нивата на алдостерон и ренин, тъй като двата хормона действат във взаимовръзка в рамките на ренин-ангиотензин алдостероновата система в организма.

Ренинът е хормон, който се секретира от бъбрека и също участва в нормалната регулация на артериалното налягане. Типичната констелация при първичен алдостеронизъм е силно завишен алдостерон и нисък ренин. При необходимост показателите се изследват неколкократно, а съществуват и специфични потвърдителни тестове на диагнозата, които се извършват в специализирани ендокринологични клиники.

- Достатъчно ли е да се установят високи нива на алдостерон, за да се постави диагнозата, или са нужни и допълнителни изследвания?

- Еднократното изследване на високи нива на алдостерон не потвърждава диагнозата. Затова обичайно изследването се повтаря, след което се прилагат тестове (например т.нар. Каптоприлов тест), с които опитваме да потиснем продукцията на алдостерона. При задържане на високи нива на алдостерона в този случай се потвърждава автономна, т.е. патологична свръхпродукция на алдостерон. След като докажем свръхсекрецията на алдостерона с хормонални изследвания, е необходимо да определим за коя форма на заболяването се отнася, което има отношение към лечението. За тази цел пациентите се насочват за извършване на образни изследвания, най-често компютърна томография на надбъбречните жлези. С доста голяма точност този метод установява наличието или липсата на оформен аденом, съответно диагностициране на аденом на Кон или идиопатичен хипералдостеронизъм.

- Кои групи пациенти трябва да се скринират за наличие на първичен алдостеронизъм?

- Според международните препоръки скрининг за първичен алдостеронизъм трябва да се осъществява при следните групи пациенти:

• с трайно повишено артериално налягане над 150/100 mmHg при три измервания в различни дни;

• с резистентна на лечение артериална хипертония; контролирана с 4 или повече медикамента;

• млади хипертоници или с фамилна анамнеза за артериална хипертония от млада възраст;

• артериална хипертония, асоциирана с хипокалиемия; артериална хипертония, асоциирана с надбъбречен инциденталом;

• артериална хипертония, асоциирана със сънна апнея;

• при анамнеза за мозъчно-съдов инцидент в млада възраст (