Зрението е най-важната функция на човешкия организъм за опознаване на обкръжаващия свят. Чрез него получаваме 90% от информацията за външната среда. Много от заболяванията на окото, срещащи се в детската възраст, нарушават физическото и психическото развитие на децата и са в основата на инвалидизацията на обществото.

От кои болести на очите страдат най-често децата, кои са причините за тях и как да опазим детското зрение разговаряме с началника на Очната клиника в Александровска болница доц. д-р Александър Оскар.

След успешно издържан конкурс от март 2019 г. доц. д-р Александър Оскар застава начело на Очната клиника на Александровска болница. Завършил е Медицински университет  - София с отличие през 2003 г., а шест години по-късно придобива специалност по нервни болести и защитава образователна и научна степен “Доктор“ в област невроофталмология.  През 2015 г. придобива специалност по очни болести. Доц. Оскар е преподавател към Катедрата по офталмология на Медицински университет - София. Има над 70 публикации в български и чужди научни списания, както и повече от 50 участия в научни конгреси. Специализирал е в престижни клиники в Ню Йорк, САЩ.

През 2012 г. Организацията на евреите в България “Шалом”, чийто председател понастоящем е доц Оскар, съвместно с УМБАЛ “Александровска”, стартират инициативата “Направи добро” за очни прегледи на деца на възраст от 4 до 10 години. Прегледани са  над 20 000 деца от цялата страна, като на 1000 от тях са дарени и очила.

- Кои са най-често срещаните очни болести при децата, доц. Оскар?

- Най-честите детски заболявания на очите, спрямо възрастта на малките, са нарушената функция на слъзната система, преминавайки през нарушената рефракция - т.е. нарушената пречупвателна среда на очите и оттам развитието на мързеливо око (амблиопия) и кривогледство (страбизъм). Това са трите най-социалнозначими проблема. 

Значимостта им е сериозна, тъй като например нарушената проходимост на слъзната система засяга почти половината от бебетата. Като до 6-ия месец при по-голямата част от тях проходимостта се възстановява. Така или иначе, около 10% от бебетата на 6-месечна възраст имат нарушена проходимост на слъзните канали - очите сълзят обилно. Това е един от най-честите проблеми, с които се сблъскваме. 

Много коварно е мързеливото око (амблиопията), защото в повечето случаи няма никакви външни прояви. Мързеливо око е състоянието, което наричаме при намалена зрителна острота, а не кривящото око (страбизъм). Родителите много често се бъркат и смятат, че когато няма външни прояви, когато очите не кривят, няма амблиопия, което е погрешно. 

Нерядко в клиничната практика се сблъскваме със случаи на деца в I, II клас, които за първи път идват на преглед при офталмолог и родителите с ужас установяват, че детето не вижда с едното око. То фактически компенсира, гледайки със здравото око, не се оплаква, тъй като децата не знаят какво е да виждаш нормално, те не са изгубили зрението си, за да могат да сравнят преди и след загубата му. Децата смятат, че това е нещо нормално. И идвайки на преглед, установяваме, че детето вижда например само на 5% с едното око. Тъй като амблиопията се лекува до 8-, 9-, 10-годишна възраст, ако се диагностицира по-късно и съответно започне лечението на по-късен етап, много трудно може да се помогне. 

Разбира се, в Очната клиника на Александровска болница правим всичко възможно да помогнем на децата с този проблем. Тук искам да отворя една скоба, че ние сме единствената специализирана детска очна клиника в цялата страна и имаме пациенти за консултация и съответно за лечение на деца от всички краища на България. 

И третият проблем е, че много често мързеливото око и кривогледството се съчетават, тъй като окото, което е кривогледо, развива в последствие и амблиопия, става мързеливо. Причината за това е, че мозъкът не може да възприема два различни образа и потиска образа от окото, което е кривогледо. 

Д-р Александър Оскар

- Как родителите могат да разберат, че нещо не е наред с очите на детето им?

- На първо място родителите трябва да знаят, че дори и децата да нямат оплаквания, дори и да няма видими проблеми със зрението на детето, е хубаво на 6-ия месец от живота на бебето да го заведат на първи преглед. Ние разполагаме с много модерна, съвременна апаратура, която ни позволява да диагностицираме проблемите в много ранна възраст. 

Следващият препоръчителен преглед е на 3 години и половина. Тогава освен рефракцията - наличието или не на кривогледство, изследваме вече и зрението на детето. Следващият преглед е в предучилищна възраст. Посещенията при офталмолога трябва да продължат и всяка година в първите няколко години от ученическия живот на детето. Това е нашият съвет, това е и препоръката на Световната здравна организация.  

Колкото до това, какво би могло да притесни родителите, а и за какво трябва да “светва червената лампичка”, че нещо със здравето на очите на детето им не е наред - ако мога да ги подредя хронологично е, първо, кривогледството.  При бебетата много често изглежда, че едното око, (а може и двете очи) се криви и това кара родителите да водят децата на преглед. За щастие, в повечето случаи се оказва, че няма проблем, а просто заради формата на клепачите изглежда, че детето има кривогледство, особено на снимка. 

Друг проблем в по-късна възраст вече, е когато детето затваря едното око. При кривогледство например, окото, което криви, особено ако възникне на 7-8-годишна възраст, за да се избегне раздвояване на образите, детето може непрекъснато да затваря едното око. 

Друг симптом, на който родителите трябва да обръщат внимание, е честото мигане на детето по необясними причини. В повечето случаи причината е алергия. Сега е сезонът на алергиите и зачестяват тези оплаквания - честото мигане, търкането на очите, съчетано или не със зачервяване на очите. Но може да става въпрос и за очно заболяване. 

Друг характерен симптом, че нещо не е наред със зрението на детето, е неспецифичното положение на главата, когато децата гледат под определен ъгъл. Симптом, че нещо не е наред с очите, е и когато децата при четене приближават много близко наблюдавания обект. Разбира се, в детска възраст децата го правят, защото имат лоши навици, но нерядко това е симптом и на някакво очно заболяване. Също сериозна причина за безпокойство, е, когато зеницата на едното око не е с нормалния си цвят, а е белезникава, бяла. Това може да се дължи както на катаракта, така и на други сериозни очни заболявания, включително и очен тумор. 

- Какво най-често уврежда зрението на децата?

- В света, в който живеем, разбира се, че едни от големите виновници са дигиталните устройства. Те навлязоха много сериозно в живота на хората, включитело и на децата. Една от най-честите причини за влошаване на зрителната функция е прекомерната употреба на мобилни телефони, смартфони и таблети. Децата злоупотребяват с тях, а родителите в желанието си да им угодят, а и за да си осигурят някоя и друга минута спокойствие, дават телефоните, децата играят с тях в непосредствена близост до екрана по 1-2 часа и освен че се пренапрягат и превъзбуждат, значително натоварват зрителната система. Това е причината все по-често да виждаме деца с кривогледство, което е отключено от прекомерната употреба на дигитални устройства. 

- А как влияе телевизорът на детското зрение?

- Телевизорът, когато се гледа отдалеч, не натоварва толкова очите, колкото нервната система. Това потиска цялостното нервнопсихично развитие на детето. Едно дете до 7-8-годишна възраст трябва да се стимулира да мисли, да му се дават различни задачи, които то само да изпълнява. Ако пасивно гледа само детски филми, ще се забави неговото развитие. 

- Какви са рисковете за зрението на недоносените бебета, доц. Оскар?

- С възможностите на съвременната медицина недоносените бебета, дори и с по-ниско тегло, оцеляват, но това крие рискове за настъпване на усложнения, включително и очни такива. Погрешно е схващането, че кислородът е токсичен за очите на децата и бебетата, които са били в ковьоз, развиват очни усложнения. 

Като цяло, се смята, че 32-та гестационна седмица или тегло до 1500 грама на бебето са критични за развитието или не на зрителни увреждания. Т.е. при децата, родени след 32-ра седмица или с тегло над 1500 грама, има значително по-нисък риск за развитие на очни усложнения. Това го казвам, защото много често идват разтревожени родители, чието дете е било 1, 2, 3 дни или седмица в ковьоз и смятат, че може да има зрителни увреждания. 

При всички положения е хубаво, разбира се, да се направи консултация с очен специалист, но децата, които са родени след тази възраст или с по-високо тегло, в повечето случаи нямат зрителни увреждания. Тези, които са родени преди 32-ра седмица - това е граничната възраст и с по-ниско тегло, пропорционално на незрялостта на плода имат и съответните усложнения. Като най-тежкото усложнение е ретинопатията, свързана с недоносеността. Тя в крайната си форма води до тежко и необратимо отлепване на ретината, съответно и до загуба на зрение на едното, много често и на двете очи. 

- Напоследък се заговори за психогенни фактори, причина за проблеми със зрението на децата. Кои са тези фактори и в какво се изразяват?

- Половината от човешкия мозък е ангажирана в обработването на зрителната система. Самото зрително възприятие е изключително зависимо от емоционалното състояние на човека. И отново във връзка с динамичния стресогенен начин на живот хората, бидейки подложени на различни фактори - напрежение, нарушен психосоциален климат, могат да трансформират подсъзнателно стреса в някакво телесно оплакване. И най-често това е зрително нарушение - както при възрастните, а в последните години изключително много се увеличи честотата и в детска възраст. Деца, които често са свидетели на семейните проблеми между родителите, деца, които са подлагани на унижение, обиди в училище, прекалено амбициозните деца, за да покажат подсъзнателно, че има някакъв проблем, те де факто трансформират стреса в зрително нарушение - казват, че не виждат. И наистина не виждат. 

Тогава е много важен правилният подход както с детето, така и с родителите. Ако офталмологът не успее до месец-два да помогне на детето, задължително трябва да се консултира с детски психиатър

В крайни случаи се инициира и медикаментозно лечение, за да се помогне на детето да овладее психичния проблем и оттам да се възстанови и зрението. 

- Каква е профилактиката на очното здраве при децата?

- Профилактиката е първо, да се правят редовните очни профилактични прегледи. Ако едно заболяване се установи достатъчно рано, има голяма вероятност то да бъде напълно излекувано. Второто е да се внимава с употребата на дигитални устройства. Разбира се, не може децата напълно да се лишават, но не бива и да се оставят произволно да ги ползват колкото самите те искат. Да се използва подходящата светлина в помещенията, да се спазва необходимата дистанция от 35 см при зрителна работа, а не децата да лягат върху чина, когато пишат или четат. Препоръчваме да използват слънчеви очила, тъй като ултравиолетовата радиация е много силна и вреди на очите. Това са общи профилактични препоръки, които могат значително да намалят вредата.

- От години провеждате инициативата “Направи добро” за очни прегледи на деца от цялата страна на възраст от 4 до 10 години. Какво е очното здраве на българчетата?

- Това е интересен въпрос. Няма база данни, но нашите собствени наблюдения от близо 10-годишното изследване на децата, ни накара да си направим някои изводи. Изследването започнахме в Северозападна България и това, което ни направи впечатление, е, че над 90% от децата в ранна ученическа възраст не са консултирани от очен специалист. За София около 50-55% от децата не са консултирани. 

Съответно това увеличава риска от развитието на очни заболявания,  като амблиопия, (която засяга 5-6% от децата) да остане недиагностицирана, оттам и нелекувана. Това означава, че 5-6 на всеки 100 деца имат мързеливо око. Виждам, че все повече колеги ентусиазирано започват да участват в различни скринингови програми за детско очно здраве, което е хубаво, защото не трябва да има дете в предучилищна възраст, което да не е минало през такъв скрининг. Но на фона на детското очно здраве в Европейския съюз в България за съжаление, сме на последните места по отношение на скрининга и профилактиката на детското очно здраве.  

Румяна СТЕФАНОВА