Доц. д-р Красимир Минкин е ръководител на единствения екип у нас в Клиниката по неврохирургия на Университетска болница “Св. Иван Рилски“, който практикува дълбока мозъчна стимулация (ДМС) при лечението на Паркинсон. През 2013 г. екип, доц. Минкин и д-р Калоян Габровски, извършиха първата процедура по имплантиране на устройство за ДМС в България. От тогава 32-ма пациенти са се подложили на това лечение. Въпреки че в света методът се практикува от години и е предпочитан за облекчаване симптомите на напреднала Паркинсонова болест, у нас той все още не е много популярен. Причината е, че доскоро пациентите трябваше сами да заплащат за медицинското изделие, което е в основата на манипулацията, а неговата цена е 40 000 лв. От началото на 2019 г. имплантите за ДМС вече се поемат от НЗОК. На специална пресконференция в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” доц. Минкин и д-р Габровски разясниха пред представители на българските медии какво представлява дълбоката мозъчна стимулация, в кои фази на болестта на Паркинсон се прилага методът и до какви подобрения води той.
Доц. д-р Красимир Минкин
- Какво представлява дълбоката мозъчна стимулация, доц. Минкин?
- Дълбоката мозъчна стимулация представлява имплантиране на електроди в специфични мозъчни центрове, които са постоянно стимулирани от подкожно имплантиран генератор, напомнящ сърдечните пейсмейкъри. Целта на това устройство е да коригира ритъма на мозъка, който е разстроен в следствие на тежко невродегенеративно заболяване. Методът е въведен в медицинската практика по света през 1987 г. В България за първи път направихме с д-р Габровски дълбока мозъчна стимулация при пациент с Паркинсонова болест през април 2013 г. и оттогава досега в продължение на години опитвахме това да стане част от изделията, които се реимбурсират от НЗОК, тъй като медицинскато изделие, което е в основата на манипулацията, струва 40 000 лв. е недостъпно за повечето наши пациенти. Слава Богу, реимбурсирането от НЗОК на изделието вече е факт. По този начин пациентите с напреднала Паркинсонова болест могат вече да получават всички утвърдени методи за лечение.
- Има ли вече списък с пациенти, които са подходящи за първична имплантация, и колко души включва той?
- Тъй като нашият център е единственият в България, който се занимава с дълбока мозъчна стимулация при пациенти с Паркинсон и дистония (неволеви мускулни спазми и контракции), ние имаме пациенти, които събираме в продължение на шест години. Направили сме необходимите изследвания и знаем, кои са подходящи за ДМС, но на които не сме осъществили имплантация поради липсата на реимбурсиране. Така че има вече такъв списък. Със сигурност имаме 12 пациенти, които сме изследвали, но и още 8, които предстои да бъдат изследвани. Т.е. малко повече от бройката за годината. Първата договорена бройка със Здравната каса е за 17 устройства на година.
- Споменахте “подходящи” пациенти за ДМС. Какви са критериите, за да бъде извършена тази имплантация?
- Критериите, които въведохме в сътрудничество с невролозите, са тези, които съответстват отново на високите европейски стандарти при подбор на пациентите. За Паркинсонова болест това са пациенти, които са под 75-годишна възраст, тъй като с увеличаването на възрастта се множат рисковете и намаляват ползите. Друг критерий е пациентите да са в добро когнитивно състояние, да нямат тежки болести, психиатрични заболявания, да отговарят на едни тестове, които с д-р Габровски провеждаме и при които установяваме дали е добър кандидатът или не. Всички пациенти, които сме имплантирали, сме ги преценявали много внимателно. И това, че сме имплантирали 32-ма пациенти означава, че сме изследвали над 60 души, за да селекционираме най-подходящите.
- В кои фази на болестта се използва методът?
- ДМС е предназначена за пациенти, които са в т.нар. средна фаза на болестта, която се обозначава като напреднала Паркинсонова болест. Тази фаза настъпва между 5 и 10 години след проявата на първите симптоми. Характерно за нея е, че въпреки непрекъснато увеличаващата се доза, медикаментите спират да действат достатъчно. Пациентите се сковават, треморът, който е характерен за болестта, се увеличава и извършването на най-обикновени действия е силно затруднено.
Д-р Калоян Габровски: Всички 32-ма оперирани пациенти са много добре- Какви са резултатите, които се получават от тази иновативна терапия, д-р Габровски?
- Резултатите при 32-та имплантирани при нас болни са съпоставими с тези по света и в Европа. Над 90% от пациентите са с много добро, бих казал отлично, повлияване на кардиналните моторни признаци на болестта на Паркинсон. Останалите 10% също имат подобрение в някаква степен, може би малко по-малко. Нямаме, слава Богу, усложнения. Няма нито един пациент, който да е имал сериозен проблем след операцията.
- Кога разбирате дали даденият пациент ще се повлияе от манипулацията или не?
- Дали пациентът ще се повлияе от операцията, става ясно от обичайното изследване, което е интраоперативно при пациентите - т.е. по време на операцията. Голямата част от тези пациенти се оперират под местна анестезия, поне в момента, в който се слагат електродите. Ние ги изследваме интраоперативно за ефект от стимулацията, за наличие на странични ефекти, като в този момент можем да реагираме и да променим положението на електрода или целта. Така че до голяма степен имаме представа за бъдещия ефект още по време на операцията. А обичайно самото устройство се стартира две или три седмици след интервенцията и специално при болестта на Паркинсон ефектът е отчетливо осезаем.
При включване на стимулатора той се проявява, при изключване изчезва моментално - т.е. той е много демонстративен. Все пак, за този тип лечение е важно да се знае, че не може да се прави навсякъде. По света дълбока мозъчна стимулация се осъществява в един център на няколко милиона население, най-често десетина милиона, тъй като се касае за значителни инвестиции в апаратура. Апаратурата, с която се осъществяват стимулациите, струва около 4 млн. лв. - само тя, без да говорим за имплантите, инвестиции в персонал. И накрая вече реимбурсиране на изделията, защото иначе имаме тази ситуация, която беше в продължение на шест години - да имаме техниката на “Св. Иван Рилски” и хирургичния опит, който сме придобили, но оставаме безсилни пред пациенти, които нямат никакви средства. В момента това ще струва 0 лв. на пациентите. За информация само - самите ние бяхме принудени да изпращаме пациенти в чужбина, за да бъдат сменени батериите им или да бъдат имплантирани, тъй като НЗОК не можеше да отказва лечение в чужбина, ако пациентът не е в състояние да си го позволи в България. Тук е моментът да уточня, че самата смяна на батерията струва почти колкото и имплантирането на ново устройство, тъй като тя е основната част от него.
- Колко години издържа една батерия, д-р Габровски?
- В момента батериите са два вида - едните са класическият тип, които не се зареждат и издържат между 2 до 7 години - средно 4, в зависимост от индивидуалната консумация на пациента. Те са по-подходящи при болест на Паркинсон, отколкото при дистония, тъй като нуждите от електричество са по-ниски при болестта на Паркинсон. Те са също по-подходящи и за пациенти, което не могат да боравят добре с елекронни устройства. Тези батерии не изискват никаква поддръжка, те се имплантират и когато се изтощят, се подменят. Другият вариант, който е по-скъп, но по-модерен и сега навлиза, са батериите, които се зареждат през кожата. Те имат малък собствен заряд - издържат две седмици, до месец на собствен заряд, и се зареждат с индукционно зарядно през кожата, което обаче изисква известна оперативност от пациента. Тези батерии издържат десетилетия. Ако не се лъжа, договорените устройства от Касата са 7 незареждащи се и 3 зареждащи се, като пациентите не плащат батериите и в двата случая. Но ако имаме пациенти, които се нуждаят от това лечение, може да бъде опитано да се увеличи бройката на батериите.
Румяна СТЕФАНОВА