Степента на болка, която изпитват жените, не е въображаема или преувеличена – ново изследване показва, че тя действително продължава по-дълго, отколкото при мъжете.

Учени от Мичиганския държавен университет са открили ключови разлики в имунните клетки, наречени моноцити, които изглежда помагат на организма да „изключва“ болката, пише Newsweek. 

Според резултатите тези клетки са по-активни при мъжете, до голяма степен заради влиянието на половите хормони като тестостерона, което позволява болката да отшумява по-бързо.

При жените обаче същият имунен отговор е по-слаб, което води до по-бавно възстановяване и по-продължителна болка. Изследването, ръководено от Ломе и бившия докторант Джеуон Сим, установява същия модел както при експерименти с мишки, така и при хора.

„Разликата в болката между мъжете и жените има биологична основа“, заявява физиологът проф. Жофроа Ломе. „Това не е само в главата ви и не означава, че сте по-чувствителни. Причината е в имунната система.“

Дълго време се смятало, че моноцитите имат сравнително ограничена роля в организма и действат основно като предшественици на други клетки. Но екипът на Ломе открил, че определен вид от тези клетки произвежда молекула, наречена интерлевкин-10 (IL-10), която директно сигнализира на нервните клетки, отговорни за усещането за болка, да се успокоят.

„Това беше преломният момент за мен“, казва Сим.
„Чувствам се изключително щастлив, че се доверихме на първоначалните, несигурни резултати и решихме да продължим изследването.“

Допълнителни експерименти показват, че моноцитите, които произвеждат IL-10, са много по-активни при мъжете, отколкото при жените. Когато учените блокирали мъжките полови хормони, ефектът се обърнал, което допълнително потвърдило връзката между хормоните, имунната активност и намаляването на болката.

„Това изследване показва, че намаляването на болката не е пасивен процес“, обяснява Ломе.
„То е активен процес, управляван от имунната система.“

Откритията поставят под въпрос дългогодишни предположения за хроничната болка, която засяга жените по-често и често се възприема като субективна или психологическа.

В медицинската практика лекарите все още разчитат основно на това пациентите сами да оценяват болката си по скала от 1 до 10 – система, която не отчита биологичните различия и често кара жените да се чувстват неразбрани.

За да потвърдят резултатите, лабораторията на Ломе провела поне пет различни експеримента с мишки, които показали едни и същи резултати.

След това екипът работил съвместно с изследователката Сара Линстед от Университета на Северна Каролина, която наблюдавала подобни имунни модели при хора, възстановяващи се след автомобилни катастрофи – мъжете се възстановявали по-бързо и показвали по-висока активност на IL-10.

Макар лечение, основано на това откритие, вероятно да е на години или дори десетилетия разстояние, учените смятат, че изследването може да отвори пътя към нови терапии без опиоиди, които да помогнат на организма да преодолява болката по-бързо, вместо просто да я потискат.

„Бъдещите изследователи могат да надградят тази работа“, казва Ломе.
„Това отваря нови възможности за терапии без опиоиди, насочени към предотвратяване на хроничната болка още преди да се развие.“