Сърдечно-съдовите заболявания са една от водещите болестни единици в световен мащаб, свързани с увеличен риск от инвалидизация и смъртност. Много рискови фактори, като тютюнопушене, затлъстяване, заседнал начин на живот, високо артериално налягане, повишени нива на кръвна захар, дислипидемия и нездравословни хранителни навици играят роля в патогенезата на сърдечно-съдовите заболявания. Сред тези многобройни рискови фактори обаче неблагоприятните емоции и в частност стресът е неоспорим рисков фактор за развитието на сърдечни заболявания1.

Емоциите влияят на здравето
Емоциите, които изпитваме, могат да имат разнообразно влияние върху здравето на човека. Те могат да имат едновременно както благоприятно действие, така и нежелан ефект върху пациентите, особено тези с хронични сърдечно-съдови, белодробни и психични заболявания. Трудностите в регулирането на емоциите са свързани с по-лошо психично здраве и по-честа изява на тревожност и депресия.

Стресът, депресията и тревожността вредят на сърцето
Хроничният стрес, депресията и тревожността имат неблагоприятно действие като тригерират рисковите фактори за развитие и прогресията на сърдечни заболявания. Научно доказано е, че стресът е важен психосоциален фактор, който е непосредствено свързан с развитието на ранните стадии на атеросклерозата, внезапното начало на миокарден инфаркт и внезапна сърдечна смърт. Пациентите подложени на острото влияние на стрес са много по-предразположени към развитието на миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.

Неблагоприятният ефект се изразява в това, че се повишава кръвното налягане, поддържа се хроничното съдово възпаление, стимулира се симпатикусовата нервна система. Това води до увреждане на кръвоносните съдове с течение на времето и развитието на атеросклеротична болест. Всичко това се постига посредством отделянето на високи нива на стресови хормони – норепинефрин, епинефрин и кортизол в хода на екстремни ситуации.

Функциите на стресовите хормони2 включват повишаване на съдовия тонус, стимулиране на сърдечно-съдовото ремоделиране и регулиране на бъбречната натриева и водна хомеостаза. Негативните емоции увеличават натоварването на сърцето и могат допълнително да обострят някои хронични заболявания- като хронична исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност и някои клапни пороци.

Връзката ум – сърце
Обратно на стресорите, положителните емоции и управлението на стреса, както и емоционалната подкрепа са жизненоважни за възстановяването и превенцията на сърдечни заболявания, което подчертава важната връзка между ума и сърцето. Емпиричните изследвания относно ползите за здравето от позитивното психологическо благополучие, изразяващо се в положителни емоции, удовлетвореност от живота, цел в живота и оптимизъм се доказват през последните години, особено по отношение на сърдечно-съдовите заболявания.

Връзката между благосъстоянието, оптимизма и сърдечно-съдовите резултати може да изглежда различно в зависимост от това дали благосъстоянието се оценява, когато хората са първоначално здрави, или след като им е поставена диагноза сърдечно-съдово заболяване. Предположенията относно механизмите, посредством които се постига благополучие и повишено сърдечносъдово здраве са разнообразни3.

От една страна пациентите, които са в добро емоционално здраве се придържат към по-здравословен начин на хранене, спят повече и имат увеличен двигателен режим, а тези мероприятия се свързват с подобрен контрол върху сърдечните рискови фактори и следователно подобряване на контрола над тях.

Мета-анализ, изследващ връзката между оптимизма с три здравословни поведения, критични за развитието на сърдечно-съдовите заболявания – физическа активност, хранителен режим и тютюнопушене, установява, че хората с по-високи спрямо по-ниски нива на оптимизъм са склонни да се занимават по-често с физически упражнения, хобита, да се хранят по-здравословно и да пушат по-малко цигари. Тези промени в начина на живот неминуемо се свързват с редукция на сърдечно-съдовия риск.

При пациентите с емоционален оптимизъм се отчитат по-ниски лабораторни нива на триглицериди и по-високи нива на HDL-C холестерол. Нагласата на пациентите с добро емоционално здраве също е променена, което се свързва с отделянето на редица хормони на щастието и благополучието – серотонин, допамин, окситоцин и ендорфини. Тези хормони участват в регулирането на емоциите и стреса и допринасят за изпитване на усещане за спокойствие, щастие и удоволствие.

Серотонинът се свързва с намаляване на усещането за страх и депресия. Допаминът като невротрансмитер е отговорен за изпитване на чувства като мотивация, щастие и удовлетвореност. Отделянето на ендорфин се свързва с чувство на еуфория, намалява чувството за дискомфорт. Нивата на всички тези хормони се увеличават по време на сън, кардио-тренировки тренировки и други положителни емоции, пише puls.

Ето защо поддържането на положително емоционално здраве има съществено значение за редукцията и постигане на контрол над сърдечно-съдовите рискови фактори. Емоционалната подкрепа, особено при пациентите с развито сърдечно заболяване, подпомага по-бързото възстановяване и благоприятния изход от заболяването.