Когато в началото на 2020 г. стана ясно, че вирусът Sars-CoV-2 представлява пандемична заплаха, изследователите, които проучват използването на месинджър РНК за разработване на ваксини, виждат възможност, пише Bloomberg. Поставените по този начин инжекции срещу Covid-19 са първите, които демонстрират ефикасност, и се оказват най-ефективните ваксини срещу болестта. Двама учени, чиито изследвания са поставили основите на тяхното развитие, получават Нобелова награда за медицина на 2 октомври. Ефективността на ваксините, произведени от Moderna Inc. и партньорството между Pfizer Inc. /BioNTech SE, поражда надежди сред учените, че технологията на иРНК ще се окаже полезна и при други заболявания.

1. Как действат иРНК ваксините?

Вместо да вкарват в организма инактивирана или отслабена версия на вируса или част от него, както предишните поколения ваксини, те временно превръщат клетките на организма в малки фабрики за производство на ваксини. Правят това, като използват синтезирани версии на нещо, наречено месинджър РНК - молекула, която обикновено пренася генетичните кодове от ДНК на клетката до нейния механизъм за производство на протеини. В случая с ваксините Covid иРНК инструктира организма да произведе протеина spike, който Sars-CoV-2 използва, за да навлезе в клетките. Това от своя страна стимулира организма да произвежда високи нива на антитела срещу вируса. Разработването на РНК ваксини е по-бързо от традиционните, тъй като производството им не изисква отглеждане на вируси или вирусни протеини в живи клетки. През януари 2020 г. на изследователите им бяха необходими само няколко дни, за да открият последователността на иРНК, използвана във ваксината Covid, произведена от Moderna.

2. Как иРНК може да бъде полезна за други ваксини?

След като една иРНК ваксина се окаже ефективна, на теория изследователите могат бързо да я модифицират, за да се бори с друг вирус, като променят генетичния код, който са вложили в иРНК.

Очевидните цели включват около 50-те нови вируса, които са заразили хората през последните 40 години и за които няма ваксини, както и трудни за откриване патогени като ХИВ.

С надеждата да подобри резултатите от първата ваксина срещу малария, която предотвратява четири от 10 случая сред децата, получили четири дози в рамките на мащабно проучване, BioNTech SE тества иРНК инжекция срещу болестта.
Изследователите се надяват също така, че иРНК ваксините могат да подобрят съществуващите версии на противогрипните ваксини, чието производство понякога трябва да започне шест месеца предварително въз основа на експертна оценка на вероятните щамове на грипния вирус. Надеждата е, че по-кратките срокове, необходими за производството на инжекции с иРНК, ще позволят на здравните служители да ги съобразят по-точно с грипните щамове и да подобрят типичните нива на ефикасност от 40-60 %. На 13 септември Moderna съобщава, че преработената версия на нейната противогрипна ваксина, базирана на иРНК, е постигнала основните си цели в крайния етап на пробния период - резултат, който може да проправи пътя на компанията да поиска регулаторно одобрение за ваксината.

3. По-широки приложения

Ентусиастите предполагат, че технологията ще създаде нова индустрия, способна да лекува почти всичко - от сърдечни заболявания до рак и редки генетични заболявания. Това е така, защото на теория иРНК може да се използва за подтикване на клетките в тялото да произвеждат всякакви протеини - не само така наречения антиген, който генерира антитела за борба с инфекциите, но и ензим за обръщане на болестта или растежни агенти за възстановяване на увредена тъкан. През декември компаниите Moderna и Merck & Co. обявиха, че разработваната от тях ваксина срещу рак с иРНК, приемана в комбинация с терапията за рак Keytruda на Merck, е намалила броя на смъртните случаи при меланом в среден стадий на изпитване, пише bloombergtv.

4. Какви са противоречията?

Остава открит въпросът дали ще има добра икономическа обосновка за ваксини срещу грип на базата на иРНК, ако се окаже, че те са по-скъпи и само малко по-добри от съществуващите. Убожданията с mRNA Covid имат сложни изисквания за охлаждане, които увеличават разходите за внедряването им. Разширяването на дейността отвъд ваксините към далеч по-големия и доходоносен пазар на терапевтични продукти ще изисква преодоляване на допълнителни технически пречки. За лечението на хронични заболявания например компаниите ще трябва да докажат, че могат безопасно да доставят терапиите до целевите органи. А за да разработят ваксини срещу рак, изследователите на иРНК ще трябва да решат сложния проблем да научат имунната система да прави разлика между специфични тумори и здрави клетки. Много от предишните подходи се оказват неуспешни.