Алкохолната кома представлява крайна степен на остра алкохолна интоксикация, при която съзнанието е напълно потиснато, а жизнените функции са сериозно нарушени. Състоянието настъпва при високи концентрации на етанол в кръвта – обикновено над 3,5-4,0 g/L. В този диапазон алкохолът засяга мозъчната кора и продълговатия мозък, където се намират центровете, които регулират дишането, сърдечната дейност и поддържането на телесната температура. В резултат настъпва пълна загуба на съзнание и дълбоко потискане на дишането и кръвообращението.

Етанолът се абсорбира бързо през стомаха и тънките черва и обикновено достига най-високи концентрации в кръвта около половин до час и половина след приема. Разграждането му протича основно в черния дроб под действието на ензима алкохолдехидрогеназа, при което етанолът се окислява до ацеталдехид – токсично съединение, което уврежда чернодробните клетки и нарушава обмяната на веществата в тях. Когато количеството приет алкохол превиши възможностите на черния дроб за разграждане на етанола, концентрацията му в кръвта продължава да се повишава и токсичното действие върху организма се засилва.

Алкохолната кома настъпва внезапно, обикновено след кратък период на възбуда, некоординирани движения и нарастваща сънливост. Потискането на централната нервна система постепенно се задълбочава – реакцията към болкови стимули изчезва, зеничните рефлекси отслабват, пулсът се забавя, а дишането става повърхностно и неравномерно. Телесната температура често спада поради разширяване на периферните кръвоносни съдове, което води до засилено топлоотдаване. В напредналата фаза на комата жизнените процеси рязко се забавят и организмът изпада в критично състояние.

Какви са основните физиологични и метаболитни нарушения при алкохолна кома?
Етанолът въздейства върху целия организъм, но най-силно засяга мозъка, дихателната и сърдечносъдовата система. При високи концентрации на етанол в кръвта се нарушава предаването на нервни импулси в невроните, настъпва спад в нивата на кръвната захар, променя се алкално-киселинният баланс и се понижава телесната температура.

Потискането на мозъчната дейност се дължи на въздействието на етанола върху синапсите (мястото на контакт между два неврона, където се предава нервният импулс), като се засягат рецепторите за гама-аминомаслена киселина (GABA) и глутамат. Под действието на алкохола се усилва задържащото действие на GABA върху невронната активност и едновременно се блокира възбуждащото действие на глутамата, което забавя предаването на сигналите в нервната система. При високи концентрации на етанол в кръвта това въздействие обхваща и продълговатия мозък, където се намира центърът, контролиращ дишането. В резултат дишането става неравномерно и повърхностно, а в тежки случаи може напълно да спре.

Едновременно с това алкохолът потиска образуването на глюкоза в черния дроб (глюконеогенезата – процес, при който се синтезира глюкоза от белтъци и мазнини). При разграждането на етанола се изчерпва коензимът никотинамид-аденин динуклеотид (NAD⁺), необходим за протичането на тази реакция. Когато запасите му намалеят, синтезът на глюкоза се прекъсва и нивото на кръвната захар рязко спада, особено при продължителен глад или недохранване. Недостигът на глюкоза (хипогликемия) причинява енергиен дефицит в мозъчните клетки и допълнително задълбочава потискането на съзнанието.

Друг съществен патогенетичен механизъм при алкохолната кома е развитието на метаболитна ацидоза – състояние, при което в кръвта се натрупват органични киселини като млечна и ацетиловъглеродна. Това води до понижаване на рН и до промени в електролитния баланс. В резултат силата на сърдечните съкращения намалява, а нарушената електрическа проводимост на миокарда създава условия за поява на аритмии.

Хипотермията (понижаване на телесната температура под нормалните физиологични граници) е често усложнение при алкохолна кома, особено когато състоянието настъпи в студена среда. Разширяването на периферните кръвоносни съдове ускорява загубата на телесна топлина, а потиснатото съзнание възпрепятства проявата на защитни реакции като треперене и стесняване на съдовете. Понижената температура на тялото забавя метаболитните процеси в мозъка и черния дроб, усилва действието на етанола върху централната нервна система и удължава периода на възстановяване.

Комбинацията от хипогликемия, ацидоза и хипотермия води до спад на кръвното налягане, забавяне на дишането и потискане на мозъчната дейност, което поставя организма в непосредствена опасност. Навременното овладяване на тези нарушения е определящо за възстановяването.

Как се оказва спешна помощ при алкохолна кома?
Поведението при алкохолна кома има за цел бърза оценка и стабилизиране на жизнените функции. На първо място се осигурява проходимост на дихателните пътища, тъй като потискането на гълтателния и кашличния рефлекс увеличава риска от навлизане на стомашно съдържимо в дихателната система. Когато дишането е недостатъчно или липсва, се извършва интубация и се започва механична вентилация. След това се проследяват сърдечната честота и кръвното налягане, като при нужда се вливат разтвори венозно за поддържане на кръвообращението.

Паралелно се извършват лабораторни изследвания за определяне на концентрацията на етанол в кръвта, нивото на глюкозата, електролитите и алкално-киселинното равновесие. При наличие на хипогликемия се прилага венозен глюкозен разтвор, но само след предварително въвеждане на тиамин (витамин В1). Това е необходимо, защото тиаминът действа като кофактор в метаболизма на глюкозата и предотвратява натрупването на токсични метаболити в мозъчната тъкан. Липсата му при хронична злоупотреба с алкохол може да доведе до енцефалопатия на Вернике – остро мозъчно нарушение, проявяващо се с обърканост, атаксия и нарушения в движенията на очите.

Овладяването на ацидозата се осъществява чрез бавна венозна инфузия на алкализиращи разтвори, когато рН на кръвта е под 7,1. При тежка хипотермия затоплянето се извършва постепенно – с топли одеяла, затоплени венозни разтвори и внимателно повишаване на телесната температура до нормални стойности.

След възстановяване на основните жизнени показатели се извършва преглед за евентуални травми, вътречерепни кръвоизливи и съпътстваща интоксикация с медикаменти, които могат да утежнят състоянието. Необходимо е непрекъснато наблюдение до пълно изчистване на етанола от организма, възстановяване на съзнанието и стабилизиране на основните биохимични показатели – нивата на глюкоза, електролити и алкално-киселинно равновесие.

По време на възстановителния период организмът постепенно разгражда етанола чрез чернодробните ензими до ацеталдехид, който след това се превръща в оцетна киселина, въглероден диоксид и вода. Част от алкохола и неговите междинни продукти се отделят и през бъбреците и белите дробове. Процесът се подпомага от достатъчен прием на течности и поддържане на нормална телесна температура, което улеснява изчистването на токсичните продукти от разграждането на етанола и ускорява възстановяването.

Изходът при алкохолна кома зависи от дълбочината и продължителността на безсъзнанието, възрастта, телесната маса, съпътстващите заболявания и бързината на оказаната медицинска помощ. При навременна намеса и липса на усложнения съзнанието обикновено се възстановява в рамките на едно денонощие. Ако лечението се забави или комата е продължителна, съществува риск от трайни увреждания на мозъчната функция, включително когнитивни и двигателни нарушения.