Синдромът на Антон е рядко неврологично разстройство, което предизвиква объркване както сред медицинските специалисти, така и сред науката като цяло. Характеризира се с корова слепота – загуба на зрението поради увреждане на мозъчната кора – но в комбинация с анозогнозия (липса на осъзнаване на собственото заболяване). Засегнатите не само че не виждат, но и отричат факта, че са слепи, въпреки очевидните доказателства. Този синдром повдига дълбоки въпроси за механизмите, по които мозъкът интерпретира и конструира реалността.

Синдромът на Антон е описан за първи път през 1899 г. от австрийския невролог Габриел Антон. Той забелязва, че някои пациенти със зрителна корава слепота не само отказват да признаят, че не виждат, но и измислят визуални описания на обекти около тях. Това разстройство се свързва с по-дълбоки неврологични и когнитивни механизми, включително способността на мозъка да компенсира липсващата сензорна информация чрез конфабулация (фалшив или неточен спомен).

Каква е причината за синдрома на Антон?
Основната причина за синдрома на Антон е двустранното увреждане на зрителната кора (окципитален /тилен/ лоб; Brodmann зони 17, 18 и 19). Тази област е отговорна за обработката на зрителната информация, идваща от ретината чрез зрителните пътища.

Въпреки че очите и зрителният нерв често остават анатомично непокътнати, пораженията в кората блокират способността на мозъка да интерпретира визуални сигнали. Това води до корова слепота, която се различава от слепотата, причинена от увреждане на очите или зрителния нерв. Други ключови засегнати области включват:

Темпоро-париеталната връзка, която участва в осъзнаването на собственото състояние. Увреждането ѝ може да доведе до анозогнозия;
Фронталните лобове, които играят роля в контрола на когнитивните функции, включително създаването на фалшиви спомени и конфабулации.

Какви са клиничните характеристики и симптоми на синдрома на Антон?
Основните прояви на синдрома на Антон включват:

Корова слепота – пълна загуба на зрение, въпреки запазена функция на очите;
Анозогнозия – засегнатите отказват да приемат, че са слепи, въпреки че не могат да разпознаят обекти или да се движат правилно в пространството;
Конфабулации – измислени зрителни описания. Например засегнатият може да твърди, че вижда предмети и хора, които не съществуват, или да описва цветове и форми, които не могат да бъдат проверени обективно;
Дезориентация – засегнатите често се сблъскват с обекти, ходят в грешни посоки и не осъзнават грешките си.

По какви механизми възниква синдромът на Антон?
Основният въпрос при синдрома на Антон е защо засегнатите не осъзнават своята слепота. Обикновено, когато човек загуби зрение, другите сетива – особено слухът и обонянието – компенсират липсващата информация. При синдрома на Антон мозъкът изглежда генерира фалшиви визуални възприятия, които засегнатият възприема като реалност. Това може да се дължи на:

Дефицит в обратната връзка от зрителната кора – тъй като мозъкът не получава зрителна информация, той „попълва празнините“ с конфабулации;
Нарушена връзка между окципиталната и фронталната кора – липсата на когнитивен контрол върху зрителната информация прави засегнатите неспособни да осъзнаят грешките си;
Дисфункция на темпоро-париеталния възел – който играе роля в самосъзнанието и може да доведе до анозогнозия.
Синдромът може да възникне в резултат на разнообразни мозъчни лезии, като:

Мозъчни инсулти – най-честата причина, особено при окципитални инфаркти (инсулти в окципиталния лоб), засягащи и двете хемисфери;
Травматични мозъчни увреждания – особено тези, които увреждат зрителната кора.
Мозъчни тумори – които компресират или разрушават окципиталните дялове;
Хипогликемия и метаболитни нарушения – които могат да доведат до временна корова слепота;
Инфекции и възпалителни заболявания – енцефалити, менингити или автоимунни нарушения.

Как се диагностицира синдромът на Антон?
Диагностицирането на синдрома на Антон може да бъде предизвикателство, тъй като засегнатите не съобщават за своята слепота. Диагностичният процес включва:

Образни изследвания на мозъка – магнитно резонансна томография (МРТ) и компютърна томография (КТ) за откриване на окципитални лезии;
Тестове за зрително възприятие – при които пациентът не може да идентифицира обекти, но въпреки това твърди, че ги вижда;
Електрофизиологични изследвания – визуално евокирани (предизвикани) потенциали (VEP) за оценка на невронната активност в зрителната кора.

Какви са лечението и прогнозата при синдром на Антон?
Няма специфично лечение за синдрома на Антон. Овладяването на състоянието се фокусира върху лечението на основната причина (инсулт, тумор, травма):

Рехабилитация – обучение на засегнатите да използват другите си сетива (като слуха и осезанието) за навигация;
Когнитивна терапия – за намаляване на конфабулациите и подобряване на осъзнатостта;
Медикаменти – ако синдромът е част от по-широк неврологичен проблем (например кортикална деменция), могат да се използват ноотропи и антиконвулсанти, пише puls.

Прогнозата зависи от степента на мозъчните увреждания. В някои случаи засегнатите частично възстановяват осъзнаването на своето състояние, но зрението обикновено остава загубено.