Витамин К, мастноразтворим витамин, съхраняван основно в черния дроб, всъщност е част от семейство съединения, наречени хинони. Филохинонът, който е основната форма на витамин К, се открива в растенията, докато менахинонът е животинската форма на витамин К, произвеждена от бактерии в дебелото черво.

Абсорбцията на филохинон се осъществява в йеюнума и илеума на тънките черва и зависи от нормалния поток на жлъчката и панкреатичен сок. Според проучвания абсорбцията на филохинон варира от 10% при варен спанак, консумиран с масло, до 80% при прием във свободна форма. Той се транспортира през лимфата и достига до черния дроб, където се съхранява по-голямата част от витамин К в организма.

Малки количества витамин К също се съхраняват в мастната тъкан и костите. Абсорбцията на менахинон не е добре проучена, което затруднява оценката на неговия принос за поддържането на витамин К в организма.

Функции на витамин К. Основната функция на витамин К е да служи като коензим при производството на специфични протеини, които играят важна роля в съсирването на кръвта и в метаболизма на костите. Витамин К играе важна роля в производството на два костни протеина, известни като "Gla" протеини.

Остеокалцин е Gla протеин, който се секретира от остеобластите (вид костни клетки) и е свързан с ремоделирането на костите.

Специфичната роля на витамин К в поддържането на здравето на костите все още се изследва, но има нарастващи доказателства, че приемът на витамин К може да увеличи костната плътност при хора с остеопороза и че диетите, богати на витамин К, са свързани с намалени нива на фрактури.

Колко витамин К трябва да приемаме?
Можем да получаваме витамин К както от храната, така и чрез абсорбиране на витамин К, произведен от бактерии в дебелото черво. Тези два източника обикновено осигуряват достатъчни количества от този витамин за поддържане на здравето, поради което няма установена препоръчителна дневна доза (RDA) за витамин К.

Препоръчителният адекватен прием (AI) за възрастни мъже е 120 µg на ден, а за възрастни жени — 90 µg на ден. Не е определена горна допустима граница (UL).

Само няколко храни допринасят значително за диетичния прием на витамин К. Добри източници са зеленолистните зеленчуци като къдраво зеле, спанак, зелеви листа, ряпа и маруля, както и броколи, брюкселско зеле и главесто зеле. Растителните масла, като соево и рапично олио, също са добри източници, пише puls.

В лабораторни условия действието на витамин К е потиснато при животни, получаващи големи дози витамин А и витамин Е. Въпреки това, тези витамини не изглежда да имат същия ефект върху витамин К при здрави хора.

Какво се случва, ако консумираме твърде много витамин К?
Според настоящите знания, при здрави хора няма установени странични ефекти, свързани с консумацията на големи количества витамин К, независимо дали чрез добавки или храни. В миналото синтетична форма на витамин К е използвана за терапевтични цели, но е доказано, че причинява увреждане на черния дроб, поради което тя вече не се прилага.

Какво се случва, ако не консумираме достатъчно витамин К?
Недостигът на витамин К се свързва с намалена способност за образуване на кръвни съсиреци, което води до прекомерно кървене. Въпреки това, първичният недостиг на витамин К е рядко срещан при хора. Вторичен недостиг може да се наблюдава при хора с болести, които нарушават усвояването на мазнини, като цьолиакия, болестта на Крон и кистозната фиброза.

Продължителната употреба на антибиотици, които намаляват бактериалната популация в дебелото черво, съчетана с ограничен прием на богати на витамин К храни, също може да доведе до недостиг. Новородените обикновено получават инжекция с витамин К при раждането, тъй като липсват чревни бактерии, необходими за производството на този витамин.

Въздействието на недостига на витамин К върху здравето на костите е спорно. Скорошно проучване върху приема на витамин К и риска от фрактури на тазобедрената става показва, че жените, които консумират най-малко витамин К, имат по-висок риск от фрактури в сравнение с тези, които приемат повече витамин К. Въпреки тези резултати, няма достатъчно научни доказателства, за да се твърди, че недостигът на витамин К директно причинява остеопороза.