Ваксинациите са все по-гореща и дискутабилна тема, а когато се касае за бременни – притесненията са още по-големи. Но предпазването на бременната жена с показаните за този период ваксини е не само профилактика за самата нея, но също така и за новороденото.

Причината е, че през първите месеци от раждането бебето е изключително податливо към инфекции по няколко причини. Имунната система при тях е незряла и имунният отговор е непълноценен, така инфекциите могат да протичат значително по-тежко, а същевременно с това поставянето на ваксина не води до формиране на добър титър на антитела и затова се изчаква известен период. Само малка част от ваксините се поставят през първите два дни – срещу туберкулоза и срещу хепатит В.

Новородените са с повишена податливост на инфекции и смъртен изход при боледуване. 12% от леталните изходи при новородени се дължат на инфекциозен причинител – пневмонии, сепсис, тетанус, диария.

Всички изброени фактори налагат насоката за превенция и то още по време на бременност. Как става това? Чрез ваксини, които се поставят на бременната и то в определен диапазон, така че и пасивното предаване на антителата да бъде в най-голям процент към плода.

Бременните са по-склонни да развиват тежки инфекции при заразяване с грип, малария, хепатит Е, варицела, в сравнение с общата популация.

Инфекцията с грипен вирус е свързана както проблеми с износването на плода, така и с раждането на бебе с по-ниско тегло от средното за съответната гестационна седмица. Противогрипната ваксина е препоръчително да се поставя преди пика на грипната епидемия, който за България е от декември до февруари. Твърде ранното поставяне (септември) води до намаляване на титрите точно преди най-високото ниво на заболяемост.

Как плодът получава защита от майката още преди да се роди?
Имунитетът на кърмачетата е силно зависим от трансферираните – предадените майчини антитела до съзряването на собствената им имунна система. Плацентата е селективна физиологична и имунологична бариера, през която се осъществява преминаването на майчини IgG антитела към плода. Този процес може да бъде компрометиран при патология от страна на майката - хипергамаглобулинемия, HIV, плацентарен интегритет, гестационна възраст (нивата на трансфер се увеличават с нарастване на плацентарната повърхност).

Трансферът на антитела през първия триместър е минимален, но към 30-та гестационна седмица нивата на феталните IgG достигат приблизително 50% от майчините и продължават да нарастват забележимо.1

Майчината имунизация би могла да осигури защита до достигане на възрастта, при която кърмачето вече може самостоятелно да получи активна имунизация и/или е преминал периодът на най-изразена уязвимост към тежки инфекции.2

Ваксината срещу коклюш е другата препоръчителна имунизация. Като освен на майката, препоръката е да бъдат ваксинирани и останалите членове на семейството, които активно ще се грижат за бебето – т. нар. "стратегия на пашкула" или формиране на „гнездови имунитет“, пише puls.

Друга ваксина, която е изключително важна, особено при инцидент, е срещу тетанус - тя е и част от компонентите на тривалентната ваксина срещу тетанус, дифтерия и коклюш. Рискът от заразяване и неонатална смърт след раждане, особено в развиващите се страни, е изключително голям проблем. Поради което профилактиката при майката е ключова. 
Респираторният-синцитиален вирус е най-честият вирусен причинител на остри инфекции на долните дихателни пътища при кърмачета. Не са налични ваксини за активна имунизация при новородени, но е достатъчна и пасивната протекция от майката. Имунизацията по време на бременност може да намали риска от тежка форма на заболяването при деца на възраст до 6 месеца. Ваксината е препоръчително да бъде поставяна след 24-26 гестационна седмица, но преди 34-36 гестационна седмица.3