Диспнеята (задухът) представлява недостиг на въздух и е субективно усещане за затруднено дишане, съставено от различни усещания с различна интензивност. Диспнеята е срещан симптом и често е основната проява на респираторно, сърдечносъдово, нервномускулно, психогенно, системно заболяване или комбинация от тях. Диспнеята може да бъде остра или хронична, като острата се проявява в продължение на часове до дни, а хроничната - за повече от 4 до 8 седмици.
Задухът е по-скоро симптом на болест, отколкото заболяване. Затова неговата етиология (причина за възникване) произтича от четири основни категории нарушения – респираторни, сърдечносъдови, невромускулни, психогенни и системни заболявания или комбинация от тях.
Какви са причините за диспнея?
Причините за диспнея, произтичащи от проблеми с респираторния тракт, могат да включват – астма, хронична обструктивно белодробна болест (ХОББ), пневмония, белодробна емболия, белодробно злокачествено заболяване, пневмоторакс или аспирация.
Сърдечносъдовите заболявания, които потенциално причиняват диспнея, могат да включват – застойна сърдечна недостатъчност, белодробен оток, остър коронарен синдром, перикардна тампонада, клапен сърдечен дефект, белодробна хипертония, сърдечна аритмия или интракардиален шънт.
Невромускулните заболявания, които потенциално причиняват диспнея, включват травма на гръдния кош с фрактура, затлъстяване, кифосколиоза, дисфункция на централната нервна система, парализа на диафрагмалния нерв, миопатия и невропатия.
Психогенните причини могат да включват синдром на хипервентилация, психогенна диспнея, синдром на дисфункция на гласните връзки и аспирация на чуждо тяло.
Други системни заболявания могат да включват анемия, остра бъбречна недостатъчност, метаболитна ацидоза, тиреотоксикоза, цироза на черния дроб, анафилаксия, сепсис, ангиоедем и епиглотит.
По какви механизми възниква диспнеята?
Диспнеята представлява усещане за недостиг на въздух и невъзможност за дишане достатъчно бързо или достатъчно дълбоко. Задухът е резултат от множество взаимодействия на сигнали и рецептори в централната нервна система, периферни рецептори, хеморецептори и механорецептори в горните дихателни пътища, белите дробове и гръдната стена.
Генезисът и патофизиологията на диспнеята като симптом все още не са добре разбрани. Диспнеята често се свързва с аномалии в механизмите, които регулират нормалното дишане. Въпреки това, задухът представлява резултат от сложно взаимодействие между аномалиите в дишането и възприемането на тези аномалии в централната нервна система, пише puls.
Усещането за задух (диспнея) вероятно е причинено от стимулация на механорецептори, разположени както в дихателните мускули, така и в белите дробове. Това може да се случи дори ако няма значително повишаване на активността на дихателните мускули. Слабостта на дихателните мускули изглежда е важна причина за възникването на диспнея при пациенти, които са недохранени, проявяват обща слабост (астения) или страдат от тежка загуба на тегло и мускулна загуба (кахексия) в случаите на рак.
