От днес започва 40-дневният Коледен или Рождественски пост, които завършва на 24 декември - Бъдни вечер.

Според Типика /Устава/ на Българската православна църква Рождественският или Коледният пост е вторият по своята продължителност след Великия пост.

Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, като е подобен на Апостолския или Петровия пост.

За болни, бременни и кърмачки постът е значително облекчен, тъй като самото им състояние се приема в някаква степен духовен подвиг, изискващ себеограничение.

През първата седмица на Рождественския пост се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни на този пост /без сряда и петък/ се разрешават безгръбначни животни /охлюви, миди, октоподи и други/, които също се приемат за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.

Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение.

И все пак православните християни, които искат да постят, трябва да знаят тези правила:

1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Необходимо е постенето да започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.

4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

6. При постите съществуват шест степени на строгост:
-всичко, освен месо (Месни заговезни);
-вкусване на риба;
-гореща храна с растително масло;
-гореща храна без мазнина;
-студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
-пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.