Мирослав Начев е сертифициран коуч към Международната Коуч Федерация (ICF), сертифициран треньор от Института по НЛП в България, фасилитатор и ментор. Специалист е в областта на невропластиката и невронауките. След повече от 20 години опит в бизнеса, управлението на хора, бизнес развитие, маркетинг, продажби и управление на проекти, желанието му е да предава натрупаните знания, опит и умения, чрез техниките на коучинг и фасилитиране.

След сблъсък с лични предизвикателства, които променят радикално живота му в личен и професионален план, решава да разбере защо му се случва всичко това и как може да излезе от ситуацията. Така научава, че всичко започва от детството и начина, по който работи човешкият мозък.

- Г-н Начев, какво по-точно промени живота ви в личен и професионален план?

- През ноември 2014 г. в една книга срещнах две неща, които промениха живота ми. Това бяха невропластиката и проф. Майкъл Мерзеник. Три дни по-късно аз вече се бях свързал с организацията, която проф. Мерзеник беше основал, а в началото на 2016 г. в София споделях мечтите, намеренията и целите си с Питър Караби (вицепрезидент на фирма Scientific Learning), като една от тях беше да проведем конференция в София, на която доказани учени, невролози, невробиолози и т.н. да представят невропластичността на мозъка и как се прилага чрез иновативни образователни технологии и компютърни науки.

- Кой поставя началото на науката за невропластичността на мозъка?

- Всичко започва през миналия век, по време на Втората световна война, от Моше Фелденкрайс. Той е физик, работел е в лабораторията на Жолио Кюри. По време на Втората световна война заедно са отделяли тежката вода и са подготвяли материалите за атомната бомба. Той е руски евреин, който паралелно се занимава и с източни бойни изкуства, европейски шампион е по джудо, айкидо, жиу жицу. На базата на целия си опит той разбира връзката между тяло, мозък и нервна система. Това, че е физик с креативен начин на мислене, му помага да създаде система, която нарича “фелденкрайс метод”. 

Съответно, започва да помага и да лекува хора със заболявания, които се смятат от стандартната медицина за нелечими. Той не само, че ги лекува, но това става и много бързо - понякога за една-две сесии. Методът му се основава на разбирането за невропластичността на мозъка, как тялото влияе върху мозъка и обратно. А Анат Баниел е най-добрата му ученичка. 

На базата на неговите методи тя единствена успява да създаде свой собствен метод и само тя работи с деца със специални образователни потребности, не само с аутизъм, а и с церебрална парализа, хиперактивност... Списъкът е голям. А посоката, в която ние работим в момента, е следната: искаме да докараме сертифицирани специалисти по нейния метод в България и евентуално, да намерим пари за обучаване на наши, български специалисти, защото нейното обучение е скъпо - трае 14 месеца и струва хиляди долари, провежда се само в САЩ. Искаме да преведем и нейната книга - в момента преговаряме с нея за условията да направим това. Тя вече е преведена на много езици.

Планираме през септември- октомври да направим първите терапии с малка група деца, които могат да се включат.

Мирослав Начев

- Защо избрахте терапията на Анат Баниел, а не например на Моше Фелденкрайс?

- Стартирахме дейността си в началото на 2016 г. с продуктите на проф. Майкъл Мерзенек, който се води баща на невропластичността и предлагаме терапия на деца със СОП - включени са 15 заболявания, сред които: дефицит на вниманието, синдром на Даун, аутизъм, дислексия... И вече над 400 деца са минали през нашия център. В процеса на работа стигнахме до извода, че трябва да добавим още няколко неща към нашата терапия, за да затворим кръга. Оказа се, че в България има само трима-четирима специалисти, които са сертифицирани в терапията на Моше Фелденкрайс, но те не работят с деца със СОП. Поради тази причина решихме, че методът на Анат Баниел е този, който искаме да популяризираме и да използваме в нашия център. Това е свързано с физически упражнения, движения, които по определен начин рефлектират върху мозъка. Това сме го забелязали и преди да разберем за нейните методи. И съвсем случайно намерихме тази терапия.

- Защо се смята за пробив в лечението на аутизма методът на Анат Баниел!

- Методът на Анат Баниел - “НевроДвижение” е много различен от традиционните подходи за лечение на разстройства от аутистичния спектър. Вместо да се правят опити да се влияе директно върху поведението на детето, с метода се постига събуждане на мозъка и подобряване на неговите способности да различава и разграничава, както и да създава нови невронни връзки, които след това се интегрират в ефективни модели. 

Работата на мозъка е да слага ред в безредието (хаоса) и да създава и намира смисъл в нещата, които изглеждат странни и непознати: да организира движенията на тялото, познавателните (когнитивни) процеси, емоционалните преживявания и реакции, и междуличностните връзки. 

Мозъкът на детето с аутизъм изпитва огромни затруднения във всички тези сфери. Чрез използването на онази част от метода на Анат Баниел, наречена Девет основни принципа, се постига събуждане на мозъка на детето, за да може то да започне да възприема различията и да се научи да координира движенията си по-добре, да може да разбира и говори, чете и пише. Целта е детето да използва оптимално своя потенциал за развитие.

Освен метода на Анат Баниел съществуват и други програми, разработени от невробиолози въз основа на откритията за невропластичността. Такива са програмите “Reading Assistant” и “FastForWord”, които помагат за подобряване на когнитивните умения на деца с аутизъм, синдром на Аспергер, хиперактивност, дефицит на вниманието, дислексия и т.н.

- Какви резултати постига методът на Анат Баниел при деца с церебрална парализа?

- Церебралната парализа е увреждане на мозъка, което пречи на нормалното развитие на детето. В миналото се е смятало, че ограниченията в развитието са непреодолими и непроменими през целия живот на детето.

Това, което се наблюдава при децата с церебрална парализа, е, че определени мускулни групи са или прекалено стегнати, или прекалено отпуснати и меки, като и при двете състояния за детето е изключително трудно да развие ефективни умения за движение.

Дълги години основният фокус в опитите да се помогне на децата и възрастните с церебрална парализа е бил работата с мускулите. Те са били разтягани и стимулирани механично, за да се постигне някакъв напредък. Въпреки че е известно, че церебралната парализа е форма на увреждане на мозъка, самият мозък е оставал на заден план при създаването на лечебни методи. Това е пречело за достигането на пълния потенциал за промяна и подобрение в състоянието на децата и възрастните с церебрална парализа.

Човешкият мозък, когато е поставен в правилните условия, има огромния капацитет да създава нови модели и да се преструктурира по начини, които водят до възстановяване на определени функции. Често напредъкът надминава това, което е било смятано за възможно.

Детето с церебрална парализа се нуждае от голямо разнообразие от движения. Всички бебета се раждат безпомощни с тегло на мозъка, което е само около 22% от бъдещото тегло на този орган. Необходим е дълъг процес на случайни движения, експериментиране и вариации, докато се усъвършенстват в координацията си. Детето с церебрална парализа има нужда от тези “безцелни“, случайни и много разнообразни движения, за да започне процесът на учене и развитие.

Опитите да се форсира развитието на детето, като то бива поставяно в ситуации, в които трябва да извърши ново движение, без да е готово за това, всъщност, пречи на развитието му. Целта е да се осигурят условия, в които детето с церебрална парализа ще експериментира със спонтанни движения толкова пъти, колкото му е необходимо, за да бъде готов мозъкът му за създаването на нов модел на движение и изпълняване на задача, която е от по-високо ниво. Така детето придобива увереност и започва да харесва процеса на учене. 

Милена ВАСИЛЕВА