Две нови проучвания, публикувани тази седмица в престижни медицински списания, повдигат сериозни въпроси относно дългосрочните последици от многократните леки удари в главата при спортисти. Според резултатите, увреждането на мозъка може да настъпи много преди или дори независимо от развитието на хронична травматична енцефалопатия (ХТЕ) – заболяване, което от години тревожи научните среди и спортните среди.

Първото изследване, публикувано в Nature, разглежда мозъците на 20 футболисти – предимно аматьори, но и няколко професионалисти – всички починали преди да навършат 50 години. Анализът разкрива, че независимо от наличието или липсата на класическите тау натрупвания, характерни за ХТЕ, мозъчната тъкан на спортистите показва значителни увреждания.

Сред тях са:

  • 56% загуба на специфичен тип неврон във фронталния кортекс – област, отговорна за планиране, памет и вземане на решения;
  • увреждане на кръвоносните съдове;
  • промени в имунните клетки, предизвикващи възпаление.

Тези промени липсват в контролната група, съставена от хора, починали млади, но без участие в контактни спортове.

„Много хора мислят за ХТЕ като за черно-бял феномен – имаш го или не. Ние смятаме, че това е спектър“, казва д-р Джонатан Чери от Бостънския университет, водещ автор на изследването.

Второто изследване, публикувано в Neurology, наблюдава 352 млади футболисти-аматьори чрез ЯМР сканирания. Учените се концентрират върху зоната, където сивото вещество се среща с бялото – област, особено уязвима при удари в главата.

Резултатите показват, че колкото по-често играчите играят с глава, толкова повече увреждания се регистрират. Освен това тези футболисти се представят по-слабо на когнитивни тестове, макар и под клиничния праг за увреждане.

„Въпросът е не дали има моментални последствия, а как това ще се отрази в бъдеще“, подчертава ръководителят на изследването, д-р Майкъл Липтън от Колумбийския университет.

И двете проучвания посочват фронталния кортекс като най-уязвима зона – регион, ключов за когнитивните функции. Уврежданията са концентрирани в мозъчните сулкуси – гънки, които поради своята структура поемат най-силно натиска при удари.

Според експертите най-важното въздействие на тези публикации е възможността за идентифициране на ранни предупредителни признаци на ХТЕ. Това би могло да доведе до разработването на тестове за ранна диагностика при живи хора.

Учените подчертават, че извадките са ограничени и че дарените мозъци може да представляват по-тежки случаи. Освен това уврежданията се наблюдават основно при играчи, които играят с глава хиляди пъти годишно – далеч над обичайното за любителите на спорта.

Никой от специалистите не призовава за прекратяване на контактните спортове. Вместо това те препоръчват мерки за намаляване на риска:

  • започване на тренировки и състезания в по-късна възраст;
  • по-ранно прекратяване на активната спортна кариера;
  • алтернативни форми като флаг футбол вместо такъл. 

Както обобщава д-р Чери: „Най-големият рисков фактор за ХТЕ е времето, прекарано в спорт. Всяко намаляване на експозицията може да предложи известна защита.“