Сякаш като от тотото, тази година Голямата награда „Питагор“ за млад учен на Министерството на образованието и науката освен безспорен научен талант уцели и две области от висок обществен интерес – имунологията и Северна Македония. Носител на тази престижна научна награда е специализанта по клинична имунология гл. ас. д-р Мария Ивановска от „Медицински университет - Пловдив“, родом от Северна Македония.

Родена е през 1987 г. в гр. Куманово, в северната част на Северна Македония. Единствено дете е в семейството на родители, които нямат общо с медицината и с науката. Завършва местната гимназия „Гоце Делчев” в математическо направление, с акцент върху химия, физика и биология. Майка ѝ Нада над 30 години работи във верига търговски магазини, като в свободното си време се занимава със сладкарство, после се пенсионира, но съвсем за кратко. През януари тази година е покосена от коварния дребноклетъчен рак на белия дроб. Баща ѝ Владо, също много работлив човек, страда от вродена сърдечна аномалия и си отива от този свят преди 10 години.

Тъкмо това подтиква Мария да следва медицина – за да помогне на баща си. Уви, не успява. „Цялата си любов и сили насочих към майка ми, бяхме си подкрепа една на друга през цялото време. Тя ми даваше сили да продължавам напред“, споделя Мария.

Пътят към Пловдив

През 2006 г. решава да кандидатства в Академията по изобразително изкуство в Скопие. Рисуването с маслени бои ѝ е хоби. Искала е също да стане учител. Но предвид заболяването на баща ѝ, както и че е учила толкова години в гимназията направление, което подготвя за кандидатстване по медицина, една вечер отива в интернет кафе и проверява как може да учи медицина в Скопие и в България. Изпитите на двете места са на различни дати. Успоредно се подготвя както по химия и биология, така и по история на България и български език и литература. Приета е в държавна поръчка и на двете места, избира България, понеже още тогава е в Европейския съюз. София никога не ѝ е харесвала, има възможност да избира между Варна и Пловдив, и избира Медицинския университет в Пловдив. Получава държавна стипендия за много добър успех и финансова подкрепа от чичо си Борис. Признателна е на родителите и роднините си, че без тях нямаше да се развие като успешен студент и учен, пише bglobal.

В трети курс един семестър изучава клинична имунология при много добър преподавател – проф. д-р Мариана Мурджева. „Тази специалност ми стана любима. Много неразгадани неща има в нея и е много сложна дисциплина, интегративна наука“, казва Мария Ивановска.

По-късно, през 2013-а пита преподавателката си от студентските години проф. Мурджева има ли места за специализация или асистентско място по клинична имунология при нея. Има, но за научна кариера е нужна по-висока образователна степен. Мария се подготвя за изпит за редовна докторантура, финансирана от МОН, и през 2014-а с по-висок успех надвива конкуренцията и става редовен докторант по клинична имунология. После е назначена като асистент по клинична имунология и изследовател към Научноизследователския институт на Медицинския университет – Пловдив. След защитата на дисертацията става главен асистент.

Дисертацията с думи почти прости

Самата дисертация е трудно да се разкаже просто и да се обясни какъв е научният принос. За представеното в нея изследване с клинично приложение в диагностиката на остър хроничен стрес и промените, които той отключва в имунната система, е и наградата „Питагор“. Ето как представя доктората си самата д-р Ивановска:

Основната цел на дисертационния труд бе да се проучи имунологичната реактивност на различни групи клинично здрави хора, подложени на остър и хроничен стрес. Изследването включи контролна група от хора, практикуващи йога – 29 души, 25 студенти в състояние на остър стрес по време на изпит по микробиология и 27 лекари, работещи в условия на хроничен стрес (в неотложна и спешна помощ и в интензивни клиники). Въведено бе информирано съгласие и въпросник, оценяващ възприетия стрес (Perceived stress scale на Cohen /PSS-14/). Изследвани бяха: абсолютен брой и процент на имунни клетки (Т, В и NK-клетки), хуморални имунни фактори (IgG, IgM, IgA), антинуклеарни антитела (ANA), специфични антивирусни антитела (EBV, CMV), серумен кортизол, плазмен адреналин, плазмен норадреналин, маркер на оксидативен стрес - 8-хидрокси-2‘-дезоксигуанозин (8-OHdG) и полиморфизъм на гена, кодиращ GABRA6. Въведен бе и експериментален модел на лек хроничен стрес на плъхове.

При проучването „Имунологична реактивност при остър и хроничен стрес” се установяват следните резултати и приноси:

– Резултатите от комплексното проучване на механизмите на стрес и ефекта им върху имунната система при различни социални и професионални групи в България показват, че имунната функция е потисната при хроничен стрес (както е установено в предишни изследвания), но тя може да бъде стимулирана (повишена) при остър стрес и да има имунозащитен ефект;

– Установено е, че най-ниски стойности на клетъчния имунитет се наблюдават при лекарите с хроничен стрес, средни стойности при студентите, докато най-високи са при хората, практикуващи йога;

– Задълбоченият анализ на стреса включва и проучване на оксидативния стрес и серумните концентрации на стрес хормоните. Резултатите сочат, че оксидативният стрес се увеличава с продължителното подлагане на стрес. Макар че оценката е извършена само по един показател, тези данни са в контекст на наблюденията, че хроничният психологичен стрес ускорява биологичното стареене, а оксидативните увреждания са важен потенциален посредник на този процес;

– Интересен резултат е значително по-високата плазмена концентрация на норадреналина в групата на лекарите с хроничен стрес, което показва хиперакивност на хипоталамо-хипофизоадреналната ос. В резултат на тези промени биологичните системи могат да компенсират стреса или да се достигне до болестни състояния;

– Теоретичните приноси, свързани с комплексното проучване (включващо невроендокринни медиатори и оксидативен стрес) на различните механизми на стрес и ефекта им върху имунната система при различни социални и професионални групи в България;

– Приноси в рутинната практика, свързани с въведения експериментален модел на лек хроничен стрес на плъхове, който може да служи като надежден метод за изследване на вещества с потенциален антидепресивен, антистресов и адаптогенен ефект, приложими при лечение на стрес-индуцираните разстройства в клинични условия;

– Описаните ефекти в предложения лабораторен имунологичен алгоритъм за скриниране и оценка на имунологични показатели при различни социални и професионални групи с остър или хроничен стрес може да послужат за надграждане и разработване на нови имунобазирани алгоритми за стрес.

Д-р Ивановска признава, че трябваше да се случи такова нещо като ковид-пандемия, за да започнат да се интересуват хората от научната дисциплина имунология. Да, това, изглежда, е добър период за популяризиране на имунологията, но тя е категорична, че трябва само истински специалисти да говорят по темата, а не всеки втори, застанал пред медиите, изобщо да не разбира от проблематиката.

Учената вече се е насочила към постдокторски изследвания. Ще се посвети на изучаване на функцията на глимфатична система в мозъка, стрес-индуцирани разстройства, психобиотици, адаптогенни и установяване на методи за справяне със стрес и промени в имунната система. Но не си е поставила за цел да отиде в по-големи научни центрове извън Пловдив или в чужбина. Като преподавател много често се възползва от програмата „Еразъм+“ и чрез нея е работила във Франция, Белгия, Нидерландия, Австрия, Германия, Русия и др. „Посещавам водещи институции в чужбина, уча се там, участвам в проекти и се връщам и прилагам знанията в МУ – Пловдив. На този етап съм си много добре тук, в Пловдив. Това е моето място“, категорична е д-р Ивановска.

Какво ѝ липсва на науката

Ако я попитате как могат повече талантливи млади хора да бъдат привлечени да се занимават с наука, ще отговори като разбиращо се от само себе си – с по-голям финансов стимул. Или поне, че трябва да се опита. Защото знае, че дори МОН признава, че причината за „изтичане на мозъци“ в чужбина е тъкмо липсата на финансов стимул.

Липсва и стабилна връзка бизнес – университети – наука, която, заедно с любовта към науката, разбира се, би накарала колегите ѝ да остават тук. Бизнесът би могъл да осигури повече възможности на учените за открития и патенти. Но засега има само връзка наука – държава, което не е зле. „Държавата ни позволява да кандидатстваме по много европейски проекти и така да получаваме финансиране. Без тази връзка няма как да съществува науката в България“, казва учената.

Мария се чувства добре не само в своя университет, но и в града Пловдив. Никога не е почувствала лошо отношение към себе си заради влошените ни отношения с Република Северна Македония.

Колкото до професионалната ѝ мечта – тя е да успее да въведе своя алгоритъм навсякъде, където има нужда от метод на поведение за справяне със стрес. И така да предотврати промените в имунната система, водещи до ужасните, предизвикани от стрес, разстройства.

Мечтае повече хора да научат какво е това психоневроендокриноимунология, или т.нар. имунопсихиатрия. „Да стана специалист по клинична имунология – това е, което искам“, скромна е д-р Ивановска. И също толкова земна в личен план – „млада майка съм и се надявам да съм най-добрата мама на моето момче Леон“. Пожелава от сърце здраве на всички – със своето изстрадало и борбено сърце.