Добре известно е, че недостигът на сън увеличава риска от деменция, но нови научни открития сочат, че прекомерният сън може да бъде също толкова вреден.

Изследователи от Научния здравен център към Университета на Тексас установяват, че спането по средно девет часа на нощ ускорява стареенето на мозъка и води до проблеми с паметта в по-късен етап от живота.

Според проучването този навик добавя средно шест години и половина към „възрастта“ на мозъка на участниците. Изводът на учените: "дългата продължителност на съня може да бъде ранен и потенциално обратим рисков фактор" за заболявания, свързани със загуба на паметта, пише "Дейли Мейл".

Изследването обхваща 1853 здрави възрастни на възраст между 27 и 85 години, като проследява влиянието на съня върху когнитивните им способности в продължение на 20 години. Всеки четири години участниците преминавали тестове за памет, вербално разсъждение, визуално-пространствена ориентация и време за реакция, както и попълвали анкети за средната продължителност на съня си.

Резултатите показват, че хората, които спят по девет или повече часа на нощ, се представят значително по-слабо и в четирите теста. Най-лоши били резултатите при хора със симптоми на депресия, които също спят дълго. Депресията е известна с това, че предизвиква прекомерен сън, и учените смятат, че именно депресивното състояние, а не сънят сам по себе си, може да е причината за когнитивния спад.

Но дори хора без депресия, които редовно спят по над девет часа, също показват влошена мозъчна функция, особено по отношение на глобалното познание и визуалната памет.

Проф. Йънг, ръководител на изследването, коментира:

„Нарушенията в продължителността и модела на съня увеличават риска от когнитивен дефицит и болест на Алцхаймер.“
Откритията потвърждават резултати от предишни проучвания, включително 10-годишно изследване, публикувано в списание Psychiatry Research, което установява, че спане по повече от осем часа на нощ е свързано с 64% по-висок риск от деменция.

Точната причина, поради която прекомерният сън води до деменция, все още не е ясна, но шведско проучване предполага, че разстройването на циркадния ритъм (естественият биологичен цикъл сън-будност) може да е ключовият фактор. Учените от Karolinska Institutet в Стокхолм посочват, че сънят през деня може да наруши способността на мозъка да изчиства токсични отпадъци, които се натрупват в будно състояние.

Съществува и хипотеза, че самата ранна мозъчна увреда при деменция може да увеличава нуждата от сън.

Проучването идва в контекста на по-ранни изводи, че почти половината от всички случаи на болестта на Алцхаймер могат да бъдат предотвратени, ако се контролират 14 рискови фактори, сред които загуба на слух, високи нива на холестерол, зрителни проблеми и липса на физическа активност.

Алцхаймер засяга около 982 000 души във Великобритания. Анализ на Alzheimer’s Research UK показва, че през 2022 г. 74 261 души са починали от деменция, в сравнение със 69 178 през предходната година, което прави заболяването водещата причина за смърт в страната.

През 2019 г. се изчислява, че здравните усложнения от деменцията струват на NHS около 700 милиона паунда годишно. Според Световната здравна организация физическата неактивност води до около 2 милиона смъртни случаи годишно, което я поставя сред десетте водещи причини за смърт и инвалидност в света.

Превод: GlasNews