Поколението Z масово преминава на т.нар. „допаминов режим“. В TikTok набира популярност странна на пръв поглед тенденция, при която младите хора съзнателно избират да скучаят – оставят телефоните си, гледат в празното, седят без музика, без екран и без никаква стимулация. В епоха на непрекъснато известия, видеа и свръхинформация скуката започва да изглежда като лукс. Но може ли това умишлено „нищо-правене“ реално да помогне за възстановяване на концентрацията?
Какво представлява „rawdogging boredom“? Терминът „rawdogging“ първоначално е жаргон, но в интернет културата вече означава да правиш нещо без защита, разсейване или подготовка. В случая „rawdogging boredom“ означава пълно лишаване от стимули – без телефон, без музика, без разговори. Продължителността варира – от 10–30 минути до няколко часа.
Може ли скуката да поправи вниманието ни? Според Андреас Елпидору – изследовател на скуката и автор на книгата The Anatomy of Boredom – подобна практика може да има ефект, но не е магическо решение. „Еднократното преживяване не създава умение. Нужни са повторение, тренировка и навик, за да се постигне трайна промяна“, обяснява той.
Проф. Елизабет Уейбрайт от Университета на щата Вашингтон също вижда стойност в тенденцията. По думите ѝ, „седенето в скука и правенето на нищо е изключително полезно както за деца, така и за възрастни“. Това създава пространство за по-дълбоко мислене и стимулира креативността.
В същото време тя предупреждава, че социалните мрежи често превръщат полезни идеи в крайности. „Не е ясно колко ‘нищо’ е достатъчно, за да е полезно. Вероятно еднократното рестартиране помага временно, но по-добре е практиката да е редовна“, допълва тя.
Ползи, но и рискове Проф. Хедър Ленч от Тексаския университет сравнява тенденцията с т.нар. експозиционна терапия – метод, при който човек постепенно се излага на нещо, от което се страхува. Според нея е полезно да се научим да понасяме скуката и да намалим навика автоматично да посягаме към екран.
Тя обаче препоръчва по-плавен подход – „систематична десенсибилизация“. Това означава да започнем с кратки периоди на скука, комбинирани с техники за релаксация или осъзнатост, и постепенно да увеличаваме времето.
Колко сериозен е проблемът с вниманието? Спадът в концентрацията вече е добре документиран. Психологът Глория Марк от Университета на Калифорния посочва, че през 2004 г. средната продължителност на вниманието върху един екран е била около две минути и половина. През 2012 г. тя пада на 75 секунди, а през последните години – до около 47 секунди, като медианата е едва 40 секунди, пише Newsweek.
Елпидору отбелязва, че вниманието е ценен ресурс и трябва да бъде насочвано не само към екраните, но и към смислени лични проекти и хората около нас. Според него по-кратките интервали на концентрация не са просто симптом, а сигнал за отслабваща способност за продължителен фокус – нещо, което винаги ще бъде необходимо, независимо колко бърз и фрагментиран става светът.
В крайна сметка решението е просто, макар и трудно: оставете телефона, позволете си да скучаете и вижте сами как ще се почувствате.
