Характерни промени в чревната микробиота, съпроводени с нарушения в чревната бариера и повишено системно възпаление, са установили китайски изследователи при тийнейджъри с клинична депресия. Тази находка може да проправи пътя към по-обективна диагностика на депресията в юношеска възраст. Данните са публикувани в сп. Translational Psychiatry и са резултат от изследване, ръководено от Чунцински медицински университет.

Голямото депресивно разстройство или клиничната депресия е тежко психиатрично състояние, характеризиращо се с трайно потиснато настроение, липса на мотивация, чувство за безнадеждност, нарушения на съня и храненето и загуба на интерес към обичайни дейности. Тези симптоми сериозно затрудняват ежедневното функциониране, социалните контакти и общото благополучие на засегнатите. Предишни проучвания показват, че при около половината от пациентите първите прояви на голямо депресивно разстройство се появяват през юношеството – ключов период на интензивни промени в мозъка и тялото.

Въпреки че депресивните епизоди в тази възраст са добре документирани, диагнозата често се поставя трудно. В клиничната практика тя все още се основава на интервюта и самооценъчни въпросници, а не на обективни биологични показатели. Именно този недостиг на надеждни биомаркери мотивира китайските изследователи да насочат вниманието си към връзката между депресията и чревната микробиота.

В проучването участват 46 юноши под 19 години, преживяващи първи депресивен епизод и които не са приемали медикаменти, както и 44 здрави контроли, съпоставими по възраст и пол. От всички участници са взети кръвни и фекални проби. Кръвните проби са използвани за анализ на белтъци, свързани с целостта на чревната бариера, както и на маркери на възпаление. Фекалните проби са подложени на генетичен и микробиомен анализ, за да се определи съставът и разнообразието на чревните микроорганизми.

Резултатите показват, че при юношите с депресия нивата на белтъци, отговорни за плътните междуклетъчни връзки в червата, както и на възпалителни маркери в кръвта, са значително повишени. Това насочва към нарушена чревна бариера и системно възпаление. Освен това микробиомът на тези участници се различава съществено от този на здравите контроли – наблюдава се по-ниско бактериално равновесие и промени в съотношението между основни бактериални групи. На ниво родове се установява повишено присъствие на някои бактерии и намалено на други, като особено внимание привлича ролята на рода Collinsella, свързан с възпалителни процеси и бариерна дисфункция.

Комбинираният анализ на данните показва, че съчетаването на възпалителни маркери в кръвта с промените в чревната микробиота позволява идентифицирането с висока диагностична точност на депресия при юношите. Това подсказва, че интегриран подход, включващ кръвни и чревни показатели, може да бъде полезен инструмент за по-надеждна диагностика на клинична депресия в юношеска възраст.

Авторите отбелязват, че промените в чревните бактерии влияят върху производството на късоверижни мастни киселини – молекули, образувани при разграждането на хранителни фибри, които имат ключова роля за функцията на чревната бариера и възпалителните процеси. Нарушенията в този механизъм вероятно допринасят за развитието на депресивни симптоми, пише puls.

Макар изследването да има ограничения, свързани с размера на извадката, резултатите подкрепят идеята, че взаимодействието между чревна дисбиоза, бариерна дисфункция и възпаление е важен елемент в патофизиологията на депресията при подрастващи. В бъдеще тези биомаркери могат да се използват както за по-точна диагностика, така и като потенциална мишена за нови терапевтични стратегии, насочени към чревната микробиота.