Мъж влезе в наша болница като доброволец, за да помага на лекарите в ковид отделението. Иван Янев описва първите си два дни там. GLAS.bg публикува неговия разказ без редакторска намеса:
Ден първи: Война е!!! Война с враг, който те дебне от засада. Няма правила за него. Той е безмилостен. Видях млади хора, които не могат да дишат без кислородна маска. Видях възрастни хора, които спяха седнали на леглото, защото така успяват да си поемат глътка въздух. Видях как медицински сестри и лекари буквално летят по коридорите и болничните стаи. И въпреки това не успяват да бъдат до всеки който има нужда от тяхната помощ. Не, защото те не искат да я окажат, а защото са малко. Имам и нова приятелка от днес :) Наричам я "Шефка" - санитарката Таня.
Тя работи в Covid отделението от няколко дни. И двамата бяхме леко хаотични днес. Но въпреки това се справихме със всичките си задължения. Не са много, но са трудоемки. Дезинфекция, дезинфекция и пак дезинфекция. Разнасяне на храна, смяна на бельо. Смяна на уринатор. Поставяне на кислородни маски на нуждаещите се от кислород. Разнасяне на таблите със системите, за да може сестрата да се справи по-бързо. Оказа се, че освен с медицинските си задължения, те имат и безумно много административна работа.
Пишат, пишат, пишат, пък скокнат да сменят системи, да разнесат лекарства, да измерят кръвно, да се скарат на санитаря ;), че не е затворил вратата да чистия поток :) Абе май нямат много време да се карат, или по-точно нямат сили да го правят. Всички са изморени до припадък. Това което мога да кажа още за моята работа като доброволец :) Нали съм си приказлив :) Ходя да си говоря с бабите по стаите :) Те пък ми се радват като на син :)
Викат ме постоянно :) да отворя прозореца, да го затворя :) Абе само да сменим по някоя шега. Така им вдигам бойния дух да се сражават с вируса. Но истината е друга... Аз не издържах без сълза. Много мъчно ми стана за един дядо от първа стая. Не знам, защо, но още като влязох в стаята, човека протегна ръка към мен и ме помоли да го заведа до чешмата за да си намокри устните. Стаята е дълга около 5 метра.
Костваше ни 10 минути да отидем до заветната вода и да се върнем. Колегите му по стая, казаха, че са му предлагали помощ, но той е отказвал. Леко е странен. Не иска да се храни. От закуската хапна малко сирене. Обяда даже не го е разопаковал, вечерята - също.
Стар и немощен е. Не говори. Надявам се утре да го видя отново там... Надявам се до края на моето доброволчество той да се подобри и да се върне при семейството си. Относно моята безопасност :) Смятам, че е на 99,99%.
Болницата е осигурила всичко с което аз да се чувствам безопасно. Това което към момента не може да осигури е персонал. Има крещяща нужда от още доброволци. Санитари, лекари и медицински сестри.... Не е страшно!!! Уверявам ви!!! Бях планирал да съм там 5 дни. Но ако успея да убедя още хора, да се включат в това начинание, ще остана още 5 :) Чакам ви!!! М/у другото не само в Covid отделението има нужда от доброволци ;)
Ден втори: Моя човек беше там. Отново не се е хранил... Шефката ми е нощна смяна :) не се видяхме с нея днес. Имах две нови шефки - Фатма и Катето :)
Стари кучета са те. Работили са дълги години като санитарки. Две нови медицински сестри също се впуснаха в борбата - Румина и колежката й/на която не запомних името/ идват от кардиологичното отделение, по собствено желание. Заявяват готовност да останат до края. Край който не е ясен кога ще е. Нова лекарка също се вля в екипа на отделението . Тя пък все едно беше родена там.
Нахлу по стаите и ги почна :) До тук с веселата част... Макар, че хората които ме познават отблизо, знаят, че смесвам забавното с трагичното, мога да пея и да плача едновременно :) но все пак ще ги отделя. Посрещнаха ме сутринта в седем часа с информацията за един починал.
Беше много тегаво. Брат му лежи в съседната стая... Да, да, двама братя бяха... Вече е един. Аз трябваше да предам багажа на починалия на близките му. Абе уж съм корав, ама май не чак толкова. Това мина. Живота за останалите продължава. Ходих с Бат'Диди/така наричам колегата ми от Нова Тв/ и две жени до рентгена. Получиха потвърждение , че са здрави и си тръгват.
Докато чакаха за документите, мен ме извикаха. Възрастната жена която върнах от рентгена, докато си е събирала багажа от леглото, за да бъде изписана е паднала и не може да стане. Опитах се с помощта на приятелката й от съседното легло да я изправим, но това се оказа невъзможно. Тук се намеси и Бат'Диди , хванахме я под мишниците и я сложихме на инвалидната количка. Там остана докато я приберат близките й. Същото упражние направихме с Диди, за да я качим в колата им. После май пуших. Дойде пациент за настаняване. Настанихме го в съседната стая на съпругата му... Утре... Утре се надявам само да изписват здрави пациенти!
