Американско проучване за 2018 година показва, че българинът отделя 1 040 лева годишно за лекарства, което ни нарежда на осмо място в света по разходи за здраве.
Икономисти и фармацевти у нас обаче изчисляват, че рязък скок в цените на лекарствата няма – и дори поддържаме едно от най-ниските нива в Европа.
Една пенсия не стига за всички разходи, категорична е обаче Петя Иванова. Жената признава, че продължава да работи, а сред причините е и сумата, която отделя за лекарства всеки месец.
"Факт е, че българинът доплаща много за лекарства", настоява и икономистът Аркади Шарков.
Заради европейските регулации – цените няма как да са по-високи от тези в други европейски държави, обяснява той.
"Цените на лекарствата в България, спрямо целия ЕС, са едни от най-ниските", пресмята обаче Шарков.
Дори пандемията не им повлияла драстично. Оказва се, че COVID-19 е повишил цените само на основните съставки, но не и на самите лекарства. Това поставило производителите пред избор.
"Първо – това да поемат финансовата щета за своя сметка, което реално правят в момента. Второ – да поискат от правителството свалянето на ДДС", уточни икономистът пред bTV.
Но и без драстичен скок, някои лекарства остават недостъпни за хората, които се нуждаят от тях ежемесечно, разказват фармацевти.
"По-възрастни хора, които имат по-лимитирани доходи, от 2-3 предписани лекарства, взимат само едното понякога – правят компромиси със здравето си", каментира председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов.
Вместо да се лишават от даден медикамент, Костов препоръчва да го заместят с друг – със същия състав, но различен производител и по-ниска цена.
"Понякога разликите са в пъти, а лечебният ефект е същият и хора, за които няколко лева са от значение, биха могли да спестят", твърди той.
