Алкохолът оказва значително въздействие върху паметта – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Дори умерената му консумация променя начина, по който съхраняваме и възстановяваме информация. Причината не е в моментното „заличаване“ на спомените, а в нарушените мозъчни процеси, които ги поддържат. Етанолът влияе на химията на мозъка, потискайки функциите на невротрансмитерите, отговорни за запаметяването, и по този начин нарушава кодирането на нова информация.
Засегнати са ключови структури като хипокампуса – центърът на паметта – който реагира особено чувствително на алкохола. Така се обяснява феноменът „блек-аут“, при който човек не може да си спомни какво се е случило, въпреки че е бил съзнателен.
Алкохолът вреди и на съня – макар че може да улесни заспиването, той нарушава фазите на съня, важни за консолидирането на спомените. Така се затруднява не само създаването, но и „съхраняването“ на спомени.
При хронична употреба ефектите върху паметта стават трайни. Дългосрочното пиене води до физически увреждания на мозъка, включително атрофия и намаляване на сивото вещество. В най-тежките случаи може да се развие синдромът на Вернике–Корсаков – състояние с тежки нарушения в краткосрочната памет, причинено от дефицит на витамин B1.
Младите хора са особено уязвими – мозъкът им все още се развива, а епизодичното интензивно пиене може да доведе до когнитивни проблеми в бъдеще, дори ако употребата по-късно спре.
Добрата новина е, че мозъкът има капацитет за възстановяване. При навременно прекратяване на вредната употреба и с подходяща грижа, включително балансирано хранене и добра хигиена на съня, е възможно частично или пълно възстановяване на някои когнитивни функции.
Рисковете обаче се влияят и от индивидуални и социални фактори – генетика, съпътстващи заболявания, социална подкрепа и начин на живот. Осъзнаването на тези фактори и отговорното отношение към консумацията на алкохол са от съществено значение за опазването на паметта и мозъчното здраве.
