Лекарствата, използвани за първи път през 19 век за лечение на сърдечни заболявания, сега може да проправят пътя за иновативни лечения в съвременната медицина. Изследователи от ETH Zurich са разработили метод, при който нитроглицериновите пластири, широко използвани от 1890 г., регулират работата на генетично модифицирани клетки. Този метод може да се превърне в революционна алтернатива при лечението на хронични заболявания, като ви позволява да активирате или деактивирате лечението толкова лесно, колкото поставянето или премахването на пластир, пише ScienceBlog.

Проучването, публикувано в списанието Nature Biomedical Engineering, описва как системата е успешно тествана при мишки с диабет. Осигурява контролирано освобождаване на GLP-1, хормон, който стимулира производството на инсулин, и поддържа нормални нива на кръвната захар в продължение на 35 дни. Мишките подобрили регулирането на инсулина и загубили тегло, без никакви сърдечно-съдови странични ефекти, понякога свързани с нитроглицерина.

Професор Мартин Фусенегер, водещ изследовател в Департамента по биосистемни науки и инженерство в ETH Цюрих, нарече този пластир най-ефективният генен превключвател, който неговият екип някога е разработвал. В основата на тази иновация лежи познат механизъм: естествените сигнални молекули на тялото. Когато нитроглицеринът от пластира навлезе в имплантираните терапевтични клетки, те го превръщат в азотен оксид, съединение, което задейства контролираното производство на протеини като GLP-1.

Коя диета помага при диабет тип 2?

Тъй като цялата система се основава единствено на човешки протеини и клетъчни механизми, тя намалява риска от имунно отхвърляне, което често усложнява клетъчно базираните лечения, подчертават авторите.

Клетъчната терапия, полето в основата на това изследване, отдавна обещава революционни лечения чрез модифициране на човешки клетки в живи фабрики за лекарства. Основният проблем обаче е прецизният контрол кога и колко лекарства се произвеждат. Съвременните лекарства често действат като примитивни инструменти, доставящи лекарства безразборно, докато тази система позволява фино регулиране, което е удобно за пациента, като се използва обикновен кожен пластир.

За приблизително 10% от хората по света, живеещи с диабет, този подход може да елиминира необходимостта от чести инжекции, като позволи на телата им да произвеждат необходимите протеини по естествен път. Резултатите от научната работа могат да намерят приложение при метаболитни, автоимунни и невродегенеративни заболявания - всякакви състояния, които изискват динамично регулиране на терапевтичните протеини.

Въпреки това, както предупреждава Фусенегер, пускането на пазара на клетъчни терапии изисква много време и ресурси и следователно опитите върху хора все още са далече. Но ако успее, това сливане на медицината от 19-ти век и генното инженерство от 21-ви век може да отбележи началото на нова ера в лечението на хронични заболявания. Въпреки че предстои още много работа, перспективата за създаване на контролирани от пациента и прецизно регулирани клетъчни терапии приближава медицината една крачка по-близо до бъдещето, в което лекарствата работят с тялото, а не срещу него.

Превод: GlasNews.bg / Снимка: Freepik