Известният учен биохимик Михаил Щепинов се занимава с изследвания на старческите заболявания и разработката на препарати „антиейдж”, т.е., забавящи стареенето. В интервю за американско издание той обяснява защо е редно да консумираме месо само по празниците, как в крайна сметка действат антиоксидантите и какво наистина би ни помогнало да живеем по-дълго в добро здраве. Ученият опровергава доста от упоритите митове.

Месото

“Човек е хищник по своята природа, на нас хората ни е необходима животинска белтъчина. Според мен най-добрият източник на животински белтъчини е рибата, за предпочитане океанската. Най-добре посягайте към месото само по празници” - препоръчва Михаил Щепинов. 

Първо, защото океанската риба винаги е стопроцентов органичен продукт. Освен това е източник на добри липиди, полиненаситени мастни киселини, в частност омега-3, които нашият организъм не произвежда и може да получи само с храната. Най-добре е да си избирате сорт риба от средата на хранителната верига. Защото колкото повече се изкачваме по тази хранителна верига, толкова повече в организма на рибата се натрупват вредни вещества, например живак. 

В този смисъл скумрията и треската са доста по-полезни от малко познатата риба черен марлин и от рибата меч, които  са върха на хранителната верига. А защо трябва да избягваме месото, произведено по промишлен начин, т.е., голяма част от което виждаме по рафтовете на хранителните магазини? Проблемът е в това, че животните биват хранени не с трева и дори не със сено, а със зърно. Но липидният състав на зелените листа е доста по-различен от този на зърната. 

“Освен това трябва да сме предпазливи и с биодобавките, целящи да запълнят недостига на омега-3. Течното рибено масло, окислявайки се, когато в него попадне кислород, губи полезните си свойства няколко дни след отваряне на опаковката. Рибеното масло в капсули също се разваля при промишлена обработка”.

Мазнините 

Слънчогледовото, царевичното и сусамовото масло за вредни за организма - това практически са чисти омега-6 мастни киселини. Най-полезни са зехтинът и лененото масло, а също така и рибеното масло - крайно важни за организма полиненаситени киселини. Но в никакъв случай не нагрявайте лененото масло, защото така то много бързо и силно се окислява. Можете да пържите и печете само със зехтин: то основно се състои от оленова киселина, която има само една двойна връзка, затова е доста стабилна. Най-хубаво е обаче нищо да не пържите.

Витамините 

Клиничните изпитания показват, че витамините или не подобряват нищо, или са вредни. Ако изключим екстремните ситуации, като живот на полярна станция например или на подводна лодка с ограничен набор от продукти, в обикновения живот при съвременното хранене много рядко се случва дефицит на каквито и да е витамини или микроелементи. Такъв дефицит може да възникне на фона на болест или нарушения в обмяната на веществата. Много е грешно да действате на принципа “колкото повече, толкова по-добре”. Да вземем митохондрията - енергийна станция на клетката: нейната мембрана се състои от определено количество липиди и маса белтъчини. Вие можете да гълтате витамин Е с лъжици, но от това мембраната няма да стане по-голяма, защото тя е максимално наситена, в нея няма повече място.   

Антиоксидантите 

“Според мен, това е мит. Какъв принцип на действие има антиоксидантът? Той отдава свой електрон, възстановявайки друга молекула. Например смята се, че зеленият чай е полезен, тъй като е “натъпкан” с антиоксиданти - всякакви там флавоноиди, полифеноли и т.н. Но ето че ние го запарваме. Всички тези антиоксиданти само за това си мечтаят, как да отдадат своя електрон. Да кажем, че все пак този електрон отскочи от антиоксиданта върху молекули на кислорода - те са навсякъде - водата в чайника, въздухът. И кислородната молекула охотно “приема” този електрон, това е вече активна форма на кислорода, която може да развали ситуацията... 

Водата и солта 

В нормални условия човек няма нужда от минерална вода. В ястията, в менюто на човек и без друго има достатъчно соли и микроелементи. И не слушайте настоятелните препоръки за “норма” от 1,5-2 литра вода на ден. В случая трябва да се опирате на субективните си усещания. Организмът сам ще ви подскаже.

Стареенето

Съществуват няколко теории за стареенето. Аз съм склонен да приема тази, че стареенето не е програмиран процес. Живият организъм, в т.ч. и човешкият, е обвивка за предаване на генетичен материал нагоре по веригата. Както гилзата, която е нужна, за да изстреля патрона и да го изпрати “по предназначение”. Природата просто не изразходва ресурси за поддържане жизнеспособността на организма, изпълнявайки  репродуктивната функция. Затова увеличаването на продължителността на живота може да се достигне с кардинални промени в биологията, например замяна на износените органи с клонирани. Но тук има проблем: основните органи - мозъкът, сърцето, очите, се състоят от не делящи се клетки. Така например “обновяването” на мозъчните неврони е трудно, защото ще се нарушат контактите между тях, които в крайна сметка съставляват личността. Сега се чуват разговори, че мозъкът ще може да се пази в компютъра, но според мен това е връщане към ранния Станислав Лем. Но така или иначе, ние можем да закрепим слабите си места. 

Дълголетниците  

“Моята любима тема са “горещите точки” на дълголетниците в различни части на земното кълбо: японският остров Окинава, италианската Сардиния и комуната на адвентистите от седмия ден в американската Калифорния. Във всеки един от тези региони има типична за там диета и начин на живот. Менюто на Окинава основно се състои от риба, морско зеле, собствено отгледани зеленчуци. Там ядат малко, но пушат и пият саке. На Сардиния кухнята е съвсем различна: паста, хляб, сирене, кашкавали, многобройни подправки, свинско и агнешко месо, грах - но..., никакви морски продукти! Хората там обичат да похапват и си личи по външния им вид, но това не ги притеснява. Освен това ежедневно по няколко пъти на ден пият по малко червено вино. Адвентистите пък не употребяват алкохол, не пушат, не пият чай и кафе, не признават пикантните подправки и рафинираните продукти. Основната им храна е растителната, яйцата и млечните продукти. Но така или иначе, във всички посочени региони, във всичките тези случаи общият знаменател е спокойствието. Що се касае за алкохола, той действително въздейства като антиоксидант, така че е полезен в умерени количества. Но никой с точност не може да каже кой тук е определящият фактор: диета, начин на живот, психологическо състояние, микрофлора, генетика. Въобще, ако се говори за скорост на износване на организма, нашето здраве на 75% се определя от средата и начина на живот и на 25% - от наследствеността. 

Яна БОЯДЖИЕВА