В началото на новата учебна година в "Часът на здравето" обръщаме внимание на вредата от тютюнопушенето, най-вече за подрастващите. Според европейско проучване за употребата на алкохол и цигари, проведено у нас през 2016 година, 25 процента от 16-годишните младежи пушат ежедневно. Проучване на американския изследователски университет "Джонс Хопкинс", проведено през 2017 година, пък показва, че около сградите на 96 процента от училищата в София има обекти за продажба на цигари с примамливи реклами.

Всяка форма на реклама на тютюневи изделия, която младежите разпознават, увеличава шанса да започнат да пушат със 7 процента. В същото време 79 процента от българите не са съгласни децата да им да виждат подобни послания - това показва национално представително изследване на общественото мнение, проведено от Екзакта рисърч груп през 2018 година. Данните разпространиха от Коалицията за живот без тютюнев дим преди подписването на меморадум за прекратяване на рекламата и промоция на цигари.

Под документа подписи положиха представители на Световната здравна организация, UNICEF, Коалицията за живот без тютюнев дим и пациентски организации. Инициаторите алармират, че България е сред най-тежко засегнатите страни в Европа по смъртност и заболявания вследствие на тютюнопушенето, а най-засегнати са именно младите хора, пише БНР.

Рекламата и промоция на цигари, както и на спонсорството от страна на тютюневата индустрия са в противоречие с ангажиментите на страната ни към Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО, посочиха още инцииаторите. В документа се посочва, че чрез реклами на обществи на места, образът на тютюнопушенето и свързаната с него индустрия се популяризира. Разговаряхме за целите, които си поставят участниците, влиянието на тютюнопушенето върху нашето здраве, най-вече на младежите в училищна възраст и за необходимите усилия срещу тютюнопушенето с доц. д-р Михаил Околийски, експерт в българския офис на СЗО. Според него усилията трябва да бъдат насочени и към политиците, и към обществото:

"И в двете посоки имаме желание да се случат промените, защото политиката би трябвало да е основана на доказателства, особено в здравния сектор, и трябва да ползва най-новите изследвания на отделните рискови фактори. Тези доказателства са, че тютюнопушенето е една от основните причини за заболеваемост и смъртност в България - сърдечните и онкологичните заболявания до голяма степен са предизвикани от този вреден навик. Паралелно с това наблюдаваме изключително агресивно поведение на тютюневата индустрия, която налага продуктите си по начин, който е много малко регулиран".

Д-р Околийски заяви, че изследвания на СЗО показват висок риск от употреба и на т. нар. нагреваеми тютюневи изделия. Като мярка срещу тютюнопушенето сред младежите е необходимо да се помисли за здравното образование, не само за риска от пушенето, но и от други зависимости. Водещ фактор е и семейството:

"Има семейства, в които родителите си дават сметка за тези рискове и намират думите, с които да осигурят превенция за децата си. Но има и семейства, които пушат в дома си, като казват: Не ме гледай какво правя, слушай ме какво ти казвам! Но това не работи!. Те трябва да са пример за подражание за децата".

Д-р Маша Гавраилова от Управителния съвет на Коалицията за живот без тютюнев дим и председател на Сдружение “България без дим” посочи, че в проучването за наличие на обекти за продажба на цигари около учебните заведения са се включили доброволци от гражданската организация. По думите й, няма как да не се нарушава забраната за продажба на цигари на лица под 18 години, защото щом младежите пушат, значи все пак купуват цигари. Д-р Гавраилова също смята, че родителите не трябва да пушат, ако искат и детето им да не посяга към цигарите:

"Много важен за децата е личният пример. Не може да казва родителят на децата не е хубаво да пушиш, а самият той да пуши. Това трябва да става навън. Второ - увреждат здравето на детето, ако пушат вкъщи. Родителите трябва да преосмислят това, защото е абсолютно лицемерие е да казваш на детето, че е вредно, а самият ти да пушиш".

Д-р Гавраилова посочи, че вместо да напътстват пациентите как да се откажат от вредния навик, лекарите в България пушат. Според проучване от 2009 година, около 44 процента от медиците у нас са пушачи.

Елена Цонева, един от създателите на он-лайн платформата "Портал на пациента", бе представител на пациентските организации в меморандума на Коалиция за живот без тютюнев дим и СЗО. И според нея, мотивацията за отказване от вредния навик, е водеща:

"Ако няма личната мотивация, човек не би се отказал. За съжаление при много пациенти, отказът от цигари се случва, когато здравето им вече е доста влошено, включително и при предракови състояния. Някои дори и тогава не успяват. Наистина информираността е на първо място - освен на хората, които трябва да откажат цигарите и на младите, които изобщо не трябва да ги започват!"

Цонева също смята, че семейството е водещо в битката с вредния навик, но трябва да има и мерки срещу продажбата на тютюневи изделия около учебните заведения.