Проф. д-р Ива Христова ръководи Националната референтна лаборатория по кърлежови/векторно преносими инфекции, листерии и лептоспири от 1993 г. Този период е свързан с провеждането на активни проучвания в областта на етиологията, епидемиологията и диагностиката на лаймската болест и вирусните хеморагични трески.
Проф. Христова е и зам.-директор на Националния център по заразни и паразитни болести - София.
- Проф. Христова проведохте първото по рода си проучване за разпространението на вируса Тоскана в България. Какво ви провокира да проведете такова проучване?
- Зачестиха случаите на ухапани от папатациеви мухички хора, които се насочиха към мен за консултация и за изследвания. По някаква причина папатаците през последните години увеличиха драстично броя си. На мястото на ухапването остава едно червено петно, придружено от силен, почти до болка, сърбеж. Папатаците са кръвосмучещи насекоми, които след ухапване оставят силно възпалена кожата.
Тогава се зарових в литературата и видях, че поначало вирусите, които се пренасят от папатаци, причиняват неспецифично фебрилно заболяване. Тоест незастрашаващо живота временно повишение на температурата, с отпадналост, с болки в ставите или мускулите, бързо преходно, без съществени усложнения. Проблемът е, че вирусът Тоскана, единствен от цялата тази група вируси, предавани с папатаци, засяга централната нервна система. Проучвания в Италия, Франция и Испания - страни от Средиземноморския басейн, където вирусът е разпространен, показва, че заболяванията от вирус Тоскана се регистрират през летните месеци - юни, юли, август, септември. Вирусът е един от трите най-чести причинители на вирусен менингит през летните месеци, след ентеровирусите и херпес вирусите.
В страните от Средиземноморския регион са проведени сероепидемиологични проучвания - търсени са серологични данни за циркулацията на вируса, т.е. антитела в населението срещу него. И са установени вариращи между 10 и 50% серопозитивни. Слава богу, само една много малка част от заболяванията са свързани със засягане на централната нервна система.
Затова реших да направя и в България мащабно проучване за разпространението на вируса Тоскана в половината от областите в страната, там, където бяхме намерили по-голямо превалиране на западнонилска треска. Оказа се, че процентът на хората с антитела към вируса Тоскана е по-голям от процента на тези, които носят антитела към вируса на западнонилската треска. Тоест този вирус е по-разпространен от причинителя на западнонилската треска у нас. Затова е важно да се обръща внимание не само на комарите и кърлежите
като преносители на инфекции, но и на папатаците. Най-вероятно част от неизяснените вирусни менингити и менингоенцефалити през месеците юли и август се дължат на появилия се и у нас вирус Тоскана. При поява на неврологична симптоматика след ухапване от папатак хората могат да се обръщат към нас за изследване на вируса в националната референтна лаборатория. С помощта на генетични методи имаме възможност да докажем наличието както на вируса, така и на антитела към него. Но само при наличие на съответна симптоматика и насочени от инфекционист. Нямаме капацитет да поемем всички ухапани от папатаци хора.
Проф. д-р Ива Христова
- Каква информация дава наличието на антитела към вируса?
- Установяването на антитела е специфичен маркер, който показва, че някога човек е бил инфектиран с вируса, преболедувал е и в резултат си е изработил специфични антитела, които да разпознават патогена. Така антителата насочват съпротивата на имунната система да се предпазва от него при следваща среща. Всички българи, с открити антитела към вирус Тоскана, са преболедували инфекцията, без да са подозирали каква е била причината за неразположението им. Наличието на антитела у толкова много българи към вируса е косвено доказателство, че патогенът се среща много по-често у нас, отколкото сме предполагали, и най-вероятно е свързан с неуточнени менингити и менингоенцефалити през годината.
- Кои са градовете с най-голямо разпространение на вируса Тоскана?
- На практика във всички области, в които търсихме вирус Тоскана, намерихме антитела при хората, като процентът варира средно от 4-8% до 40-50%. И като цяло средното ниво беше съпоставимо с това на другите средиземноморски страни. Макар и не средиземноморска страна,
България не прави изключение и също е засегната от вируса.
Най-засегнатите области са Благоевград, Кърджали, Ямбол, всички райони по река Дунав - особено Видин, Русе, Плевен, районите по черноморското крайбрежие - най-вече Варна, както и Пазарджик и Пловдив - най-вероятно заради река Марица и наличието на блата в тези области.
Всъщност мога да посоча, че най-високите стойности са за областите Благоевград и Кърджали - в тях на практика всеки втори се е срещал с вируса и е преболедувал с проявата на по-леки симптоми, на които не е обърнал внимание. При проведеното национално изследване доказахме наличие на антитела при 39% от населението на Кюстендилска област, а във Варненска - 35%. В столицата и в областта установихме наличие на антитела при 13% от изследваните. Но най-нисък е процентът в Бургаска област - 4.4%.
- Какво причинява вирус Тоскана, попадайки в организма на човека?
- В голям процент (до 80%) от случаите не причинява никакви увреждания. Затова човек не трябва да се паникьосва, когато бъде ухапан. В останалите близо 20% причинява неспецифично фебрилно заболяване, т.е. за няколко дни леко повишена температура, отпадналост, болки в мускулите и ставите и спонтанно възстановяване. При един много нисък процент причинява менингит или менингоенцефалит. Проблемът е в това, че ухапаните и заразените са много и съответно броят на причинени от вируса менингоенцефалити не е малък. Хубавото е, че само през летните, най-горещите месеци - юли и август, се разпространява по-активно.
- Ако човек установи, че е ухапан от папатаци и не оздравее спонтанно, какви са тревожните симптоми, които показват, че се е развило усложнение?
- Менингитът, който се развива, не е специфичен само за вируса Тоскана. Проявява се с вратна ригидност - болка във врата и трудна подвижност, много силно главоболие, светобоязън. А ако премине към менингоенцефалит, състоянието е още по-сериозно. Проявява се с дезориентиране, мозъчно объркване и дори кома.
- А лечението на тези заболявания, причинени от вирус Тоскана, различават ли се от лечението на другите видове менингити и менингоенцефалити?
- Не, лечението е симптоматично, заместващо. И в повечето случаи води до пълно излекуване. Тук нещата зависят от подлежащи фактори като например: хора с намален или компрометиран имунитет. На тях им е по-трудно да се справят с вирусната инфекция и има смъртни случаи от това заболяване. Имунитетът трябва да е силен, за да се справи с инфекцията.
- Какво по-точно е действието на вируса в организма? Как причинява увреждането на нервната система?
- Когато вирусът навлезе в кръвното русло, преминава през лимфните възли и се размножава там. Достигайки до нервната система, започва да причинява уврежданията. А към факторите, които увреждат нервната система, се включва и възпалителният отговор на организма, който се опитва да се справи с инфекцията. Донякъде това възпаление също уврежда, защото нашата естествена защита не успява да елиминира вируса.
- Имате ли обяснение защо не само у нас, но и в Европа зачестяват инфекциите, които преди смятахме за екзотични?
- Най-лесно е да се каже, че това се дължи на промяната в климата, при което южно разпространени болести се разширяват на север. Това е едно общо обяснение. А иначе обмяната между различните страни е много засилена - както по отношение на транспорта, така и към търговията, свободното движение на хора. При това положение много по-лесно се придвижват и тези вектори - комари, членестоноги, всякакви папатаци от едно място на друго. Те могат да са вътре и в товарите и стоките, които се внасят от страни, в които съответните вируси са много по-разпространени. Така че засиленият обмен също може да способства за разпространението на тези приносители на екзотични за нас болести.
- Любима дестинация през летните месеци на много от българите е Гърция. Властите там предупредиха за висок риск от заразяване със западнонилска треска. Има ли опасност вирусът да засегне и България?
- Рискът според мен е много голям. Миналата година имаше много голяма епидемия не само в Гърция, но и в другите съседни на България страни - Сърбия, Румъния. От една страна, при епидемия се изработва защитен имунитет и след това на същото място вирусът няма да е толкова разпространен и ще търси нови територии за разпространението си. Така периодично в Гърция се увеличават случаите със заразени от западнонилска треска. Попадайки в зони с изградена имунна защита, вирусът ще търси къде да се настани в близки, съседни държави.
България е точно такова място за вируса на западнонилската треска. От друга страна, през миналата година имаше драстично нарастване на случаите у нас - от 1-2 инфектирани с вируса на западнонилската треска предишните години до 15 заболели през 2018 г. Това може да е знак за зараждането на нова епидемична вълна в България. И много вероятно е тази година случаите да са още повече.
Освен това генетично доказахме, че вирусът на западнонилската треска, който регистрирахме у нас, минимално се различава от гръцкия. Така че ние първо си го имаме вируса и второ, за комарите граници няма. Те са навсякъде на практика. И отново рисковият период е през горещите месеци - юли и август.
- Съветите за предпазване от ухапвания на комари са с използване на репелентни препарати. От личен опит знам, че въпреки използването им пак ме хапят комарите. Има ли 100-процентна защита срещу тях?
- Първо, сред репелентните препарати има наистина добри, които напълно предпазват от ухапвания на комари. И второ, за мен основното е човек да избягва местата, където има много комари. Или поне да не се задържа там продължително време. Разбира се, трябва да се обработват превантивно водоемите в началото на пролетта, за да се ограничи разпространението на комарите
Освен това е добре откритите части на тялото да са покрити с дълги ръкави и панталони, които да покриват глезените.
- С какви симптоми се проявява западнонилската треска? Контактът с болен човек може ли да ни зарази с вируса?
- Чрез близък контакт и по въздушно-капков път не може да се зарази човек. Само комарите пренасят заболяването. Инкубационният период на заболяването варира между 3 и 14 дни.
Причинителят е вирусът Западен Нил, който е РНК-вирус, част от семейството на флавивирусите. За първи път е изолиран през 1937 г. от кръвта на болна жена с температура, живееща в провинция Западен Нил в Уганда.
Разграничават се две генетично различни подгрупи щамове на вируса: вирусите от първа подгрупа са по-разпространени и се срещат в Африка, Близкия изток, Европа и Северна Америка и са причинители на големи епидемии. Вирусите от втората подгрупа, циркулиращи в Африка, са внесени напоследък в Европа, включително и в България.
Симптомите в общия случай са неспецифично фебрилно заболяване, т.е. отново имаме температура с болки в мускулите, отпадналост, както при началото на грип, но симптомите са много по-леко изразени. Но вирусът може да причини сериозни усложнения - енцефалити с увреждане на главния мозък. Докато при вируса Тоскана се развива менингит - т.е. възпаляват се мозъчните обвивки. А и двете инфекции могат да причинят менингоенцефалит.
Кои хора са с най-голям риск да развият усложнения при западнонилска треска?Тигровите комари също са опасни
“У нас има тигрови комари и те се срещат навсякъде, но не и екзотичните инфекции. Имаме случаи на внос на екзотични инфекции, но те се диагностицират бързо, човекът се поставя под карантина, така че нямаме случай комар да ухапе заразения и да предаде инфекцията на здрав човек, т.е. да има разпространение на екзотична инфекция у нас.
Нашите специалисти са обучени. Напоследък се говори много за екзотичните инфекции и специалистите инфекционисти ги познават и разпознават много добре”, допълни експертът.
“Това по принцип са по-възрастните хора и тези със заболявания като диабет и такива, които увреждат имунната система, трансплантираните, алкохолиците, хора със сърдечносъдови операции и всички тежки патологии, при които има отслабване на имунната система. Затова хората, които са здрави, да не се страхуват от вируса. Ако, да кажем, 100 човека са заразени с вируса западнонилска треска, 80 от тях няма да развият никакви усложнения. Просто ще си изработят антитела към вируса. А при останалите масово ще се прояви това фебрилно състояние, като при едва 1 човек ще има засягане на нервната система.
В Гърция, Сърбия и Румъния, където имаше по няколкостотин заболели с неврологични увреждания миналата година, общо заразените трябва да са били десетки хиляди, което всъщност е доста сериозна цифра”, каза специалистът.
Милена ВАСИЛЕВА
