Вчера Европейският парламент прие резолюция, с която подтиква държавите членки да ограничат употребата на социалните мрежи за деца, ненавършили 16 години.
И докато Европа все още само призовава, без да взима официално юридическо решение - Австралия от 10 декември тази година въвежда подобна мярка, ограничавайки достъпа на децата до 10 популярни приложения. Кои са те вижте в графиката на GlasNews:
View this post on Instagram
В Австралия се стигна до там, че двама 15-годишни заведоха дело срещу държавата заради забраната. Повече четете тук.
В Дания пък също обмислят подобна забрана. В европейската страна планира да забрани използването на социалните медии за лица под 15 години, добавяйки, че мобилните телефони и онлайн платформите „крадат детството“ на днешните деца.
ЕС призова: Без социални мрежи за лицата под 16-годишна възраст
Освен това, подобни мерки се взимат още и в Малайзия.
На деца под 15 години ще бъде забранено да използват социалните мрежи в Дания
У нас пък Министерството на образованието и науката (МОН) се допитва за това доколко одобряваме евентуална забрана на деца под 15 г. да използват социални мрежи.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев неведнъж е споделял неодобрението си от безконтролното използване на социални мрежи от малки деца, както и в редното въздействие върху тях. На кръгла маса този моесец Вълчев посочи, че голям процент от социалните мрежи има умишлено залoжени пристрастяващи елементи, като те се установяват чрез достатъчно изследвания и анализи.
Министърът на електронното управление Валентин Мундров пък тогава заяви, че непълнолетните деца прекарват повече време пред различни екранни устройства и загубват способността си да общуват с приятели и близки.
На този фон, ново проучване за пореден път доказва вредата от социалните мрежи.
Намаляването на употребата на социални медии за една седмица може да намали симптомите на тревожност, депресия и безсъние при младите хора, твърди проучване, публикувано в понеделник в списанието JAMA Network Open, цитирани от TheNewYorkTimes.
Изследователите са проследили 295 доброволци на възраст от 18 до 24 години, които са решили да си вземат почивка от социалните медии. След като са били инструктирани да стоят далеч от социалните медии колкото е възможно повече, групата е намалила времето си средно до половин час на ден от малко под два часа. Преди и след това участниците са отговорили на анкети, измерващи депресия, тревожност, безсъние, самота и редица проблемни поведения в социалните медии.
Като цяло, те съобщават за положителни промени: Средно симптомите на тревожност са намалели с 16,1%; симптомите на депресия с 24,8%; и симптомите на безсъние с 14,5%. Подобрението е най-изразено при субекти с по-тежка депресия. В същото време не е имало промяна в докладваната самота - може би, пишат авторите, защото платформите играят конструктивна социална роля.
Д-р Джон Торус, доцент по психиатрия в Харвардското медицинско училище и съавтор на изследването, заяви, че намаляването на социалните медии „със сигурност не би било първата ви линия или единствената ви форма на грижа“, но проучването показа, че може да бъде полезно като допълнително лечение.
„Ако се борите с психично заболяване и вече се лекувате“, каза той, „вероятно си струва да експериментирате, за да видите дали намаляването времето, прекарано в социалните мрежи, ви помага да се чувствате по-добре.“
Д-р Торус настоя за предпазливост при тълкуването на резултатите като съвет за лечение. Участниците са се явили доброволно на детоксикация и първоначално са имали минимални симптоми на психично здраве, така че степента на подобрение не е била драстична. Освен това, според него, е имало „огромна хетерогенност в разликите и в начина, по който хората са реагирали“ и не всеки е имал полза.
„Средните стойности са окуражаващи“, каза той, „но определено не разказват цялата история, разминаването беше просто огромно.“
Д-р Торус, който ръководи клиника за дигитално психично здраве в медицинския център „Бех Израел Дийконес“ в Бостън, каза, че се е заинтересувал от ефектите от намаленото използване на социалните медии, защото много от пациентите му в колежанска възраст съобщават, че използват почивките си да стоят в социалните медии.
Когато потърсил научна литература по темата, той открил, че е „объркваща“ и „смесена“. Екипът му решил да започне проучване, използвайки „цифрово фенотипизиране“ – метод, който събира информация в реално време за поведението на участниците от техните устройства.
Той каза, че младите хора с нетърпение са се включили като доброволци в проучването. „Хората са естествено заинтересовани, което според мен е добър знак“, каза той. Участниците са били помолени да спрат да използват Facebook и X, което в повечето случаи са направили успешно, каза той, а също и Instagram, TikTok и Snapchat, което се е оказало по-трудно.
Авторите казват, че ползата за психичното здраве изглежда идва от избягването на проблемно поведение в социалните медии, като пристрастяване и негативно социално сравнение, а не от промяна в общото време пред екрана. Всъщност участниците, средно, са прекарали малко повече време на телефоните си по време на детоксикиращата седмица.
Констатациите се оказват насред интензивен академичен дебат относно това дали прекомерното време пред екрана причинява проблеми с психичното здраве.
Една група психолози, включително социалният психолог Джонатан Хайдт, са идентифицирали смартфона като причина за влошаване на психичното здраве сред младите хора и много общности вече са предприели стъпки за ограничаване на използването на социални медии или времето пред екрана, особено по време на учебни часове.
Таква стъпка направи и България, тъй като страната ни въведе забрана използването на мобилни телефони в училищата. Тази стъпка трябваше да влезе в сила още този месец, но бе отменена за януари.
Учениците в столично училище вдигнаха успеха си след експеримент без телефони
В навечерието на първия учебен ден, GlasNews попита Вас - читателите ни, какво мислите за тази забрана.
Почти единодушно, читателите ни заявихте, че подкрепята тази мярка.
1691 от всички 1750 гласа, или 96,63%, одобряват забраната на мобилните телефони в час. Едва 3 на сто се обявиха против.
В същото време много специалисти настояват за предпазливост относно заключението, че времето пред екрана е централен фактор за влошаване на психичното здраве, като заявяват, че проучванията са дали смесени резултати и че изглежда важно е какво правят младите хора онлайн, а не колко време прекарват там.
Някои психолози заявяват, че новото проучване е с ограничена стойност, тъй като дизайнът му допуска пристрастия. „Участниците в проучването са знаели как се очаква да се държат и вероятно просто са променили отговорите си съответно“, заявява един от критиците Кристофър Фъргюсън, професор по психология в университета Стетсън, който не е участвал в проучването. Без сравнение с контролна група, добави той, „тези числа са буквално безсмислени“.
Въпреки това, други експерти заключват, че почивките от социалните медии са „просто и безплатно решение, което изглежда води до бързо подобрение“, за разлика от психотерапията, чийто ефект може да отнеме седмици, каза .
„Това е решение, което ще даде възможност на повечето родители и самите млади хора“, казва д-р Принщайн. „Използвайки много по-малко социални медии, има разумен шанс младите хора да започнат да се чувстват много по-добре.“
