Нови изследвания разкриват тревожни данни за въздействието на микропластмасите върху мозъка и поведението, дори когато тези частици не преминават директно от кръвта към мозъка. Проучването, проведено върху мишки, показва, че микропластмасите могат да запушат кръвоносни съдове в мозъка, което да доведе до сериозни последствия за здравето. Учените инжектирали три размера пластмаси – микропластмаси, по-малки микропластмаси и нанопластмаси – в осемседмични мъжки мишки, като имитирали нивата на експозиция при хора. Частиците били оцветени с флуоресцентен маркер, за да се проследи движението им в организма. С помощта на напреднали технологии били заснети мозъчните кръвоносни съдове, взети кръвни проби и проведени поведенчески тестове, пише Newsweek.
Установено било, че микропластмасите се поглъщат от имунни клетки, което променя техния размер и форма, предизвиквайки натрупване в тесните кръвоносни съдове (капиляри) и блокирайки нормалния кръвен поток. Най-големите микропластмаси предизвиквали най-честите и трайни запушвания, като нарушенията в кръвния поток се наблюдавали още 30 минути след експозицията. Освен това мишките показали влошена памет, по-бавни движения, нарушени моторни умения и намалена издръжливост след експозицията на микропластмасите. Повечето симптоми изчезнали в рамките на четири седмици, но някои кръвоносни съдове останали запушени.
Макар че структурата на мозъчните кръвоносни съдове при мишките се различава от тази при хората, резултатите будят тревога за потенциалните рискове на микропластмасите върху човешкото здраве. Продължителни запушвания на кръвоносните съдове биха могли да увеличат риска от инсулт, когнитивен спад или други мозъчни заболявания. Учените препоръчват задълбочени изследвания върху дългосрочните ефекти на микропластмасите, особено при хора с проблеми със сърцето и кръвоносната система. Тези открития подчертават необходимостта от ограничаване на замърсяването с пластмаса и предотвратяване на въздействието на микропластмасите върху човешкото здраве.
