Стимулирането на един от двата важни нерва, които пренасят съобщения от мозъка до няколко основни органа, може да бъде ефективен начин за лечение на хора с тежка депресия. Това констатира изследване, публикувано в сп. Brain Stimulation.

Международен изследователски екип е провел клинично изпитване с 493 възрастни, страдащи от тежка депресия, която не е реагирала на предишни лечения. Участниците са били снабдени с устройство, предназначено за стимулиране на блуждаещия нерв. При половината от тях нервът е бил активиран, за да предава сигнали към мозъчни области, свързани с регулирането на настроението.

Изследването е продължило около десет месеца, през които са провеждани редовни оценки. Резултатите показват, че хората, получили стимулация, са демонстрирали подобрения в симптомите на депресия, качеството на живота и способността да се справят с ежедневните задачи.

Преди началото на изпитването, участниците са опитвали средно по 13 неуспешни лечения и са прекарали повече от половината си живот, страдайки от депресия. Въпреки високото ниво на хроничност на заболяването, резултатите от проучването са показали значими подобрения в редица аспекти на състоянието им.

Въпреки обещаващия потенциал на стимулацията на блуждаещия нерв като лечение за депресия, предишните доказателства за неговата ефективност не са били категорични.

Все пак съществуват основания за предпазливост. Основната мярка за оценка на депресивните симптоми в проучването – скалата за оценка на депресията на Монтгомъри-Есберг – не е установила значителни разлики между лекуваната и нелекуваната група.

Резултатите обаче са обнадеждаващи, особено по отношение на възможността да се помогне на хората да преодолеят психическия застой, характерен за тежката депресия. Пациентите сами докладват за значителни подобрения в качеството си на живот, като отбелязват възстановяване на способността си да функционират и да водят по-пълноценен живот.

До 30% от страдащите от тежка депресия не реагират на стандартните антидепресанти, което често усложнява психичното им здраве и повишава риска от хоспитализация и инвалидност. Според предишни изследвания, ефектите от стимулацията на блуждаещия нерв се запазват за дълго при пациентите, които реагират на лечението. 

Депресията е сериозно психично разстройство, което засяга настроението, мислите и физическото състояние на човека. Тя се проявява с усещане за тъга, загуба на интерес към обичайните дейности, умора, чувство за вина или безполезност, нарушения в съня и апетита, и в тежки случаи – мисли за самоубийство. Лечението на депресията обикновено включва комбинация от психотерапия, медикаменти като антидепресанти, и в някои случаи физиологични подходи като стимулация на мозъка. Въпреки че често се бърка с меланхолията, разликата между двете състояния е в тяхната дълбочина и клинична изразеност – меланхолията е вид депресия, характеризираща се с изключително силни чувства на безнадеждност и липса на удоволствие.

Депресията често може да бъде съпроводена с тревожност, което допълнително усложнява състоянието на засегнатите. Тревожността при депресия се проявява със симптоми като постоянно чувство на напрежение, прекомерно притеснение за бъдещето, ускорен пулс, затруднено дишане и нарушения в концентрацията. Тази комбинация засилва усещането за безпомощност и влошава качеството на живот, пише puls.

Лечението в такива случаи изисква интегриран подход, включващ когнитивно-поведенческа терапия, насочена както към депресивните, така и към тревожните симптоми, а понякога и медикаменти като антидепресанти или анксиолитици. Важно е състоянието да се диагностицира и адресира своевременно, за да се предотвратят дългосрочни усложнения.

Според Световната здравна организация около 280 милиона души по света страдат от депресия, което я прави едно от водещите заболявания в глобален мащаб.