Тъжен разказ за "Архивите на Пирогов" е написал Ангел Крачуновски във Facebook. Тъжен, защото за радост или не живеем в 21-ви век - века на предизвикателствата, периода на най-бързото развитие на технологиите и иновациите, променящи уж начина ни на живот главоломно, и в същото време едни чували със здравна документация, изсипани върху едни стълби, ни карат да се чувстваме като в Средновековието.

Ето как описва мрачната картина от най-голямото лечебно заведение за спешна медицина в България столичанинът:

"Ако случайно сте боледували и ви се е налагало да полежите в Пирогов и още по-случайно и незнайно защо сте искали, след като ви изпишат, да изчезнете с 200 от това място, не дай Боже да ви потрябва документацията от престоя ви след време - то ще се сблъскате с ето тази гледка.

Това са архивите на Пирогов. Отнема между 20 и 25 минути да намерите точно къде се съхраняват. От първия до втория етаж преминавате през гледката от снимката, а на входа ви посреща една възрастна и доста изстрадала жена, която ви пита от 2023 или 2024 година искате документи? (Жената: но да знаете, че тази услуга е платена!) И още от тона на въпроса долавяте, че ако кажете 2024, то вероятността да ви намерят документа е 1 на 1 милион, защото с поглед жената ви показва чувалите с документация.

В моя случай беше от 2023 и до този момент имах глътка надежда.

Трябваше да си взема и диска от образната диагностика. Отидох в отделението със скенера и помолих да ми предоставят диска. Там бяха изключително любезни и срещу скромното заплащане от 15 лв. свалиха файла от базата данни и го записаха на диск, който на пазара струва 90 ст.

Както и да е. И това се преглъща, все пак съм осигурено лице с допълнително здравно осигуряване. Моя е грешката, че нямам паспорт за безсмъртие, за да си взема безплатно документите, които ми принадлежат.

Жената от архивите ми даде бележка и ми каза "Заобикаляте тази сграда и на втория етаж на другата, до който се достига само с асансьора, подавате заявление и в срок до ТРИ дни, ще ви звъннем, за да си вземете документите."

Свърших всичко, което исках! Остана ми само да чакам.

Ден, два, три, телефонът ми стои все така спокоен и се грижи да не ме притеснява. Седмица, две, три... Продължава никой да не се свързва с мен. И до ден днешен, продължавам да нямам достъп до личните си здравни документи.

И така, месец по-късно дойде времето и на този пост, който показва каква е картинката в здравеопазването, и то в ерата на свръхразвитите технологии.

Някъде всичко става с един клик, а другаде всичко става с разпределяне на листа в продължение на 2-3 години."