Настинката не се причинява от студ, а от респираторни вируси, например риновируси, които по-лесно заразяват хората при определени условия, съпътстващи студеното време. 

Изследванията показват, че ниските температури и намалената влажност създават среда, която удължава заразността и ускорява размножаването на вируси като риновируси, вирусите на грипа и SARS-CoV-2, отговорен за COVID-19. Тези фактори, комбинирани с по-честото пребиваване на закрито и увеличения близък контакт между хората през зимните месеци, улесняват разпространението на патогените.

Типично за респираторните вируси като грипа и респираторно-синцитиалния вирус (RSV) е тяхната сезонност, с пик на случаите през есента и зимата. COVID-19 обаче не следва тази класическа сезонна тенденция. От началото на пандемията, инфекциите с коронавирус бележат значителен ръст дори през летните месеци, вероятно поради появата на нови варианти и отслабването на имунитета след прекарана инфекция или ваксинация.

Тази сложна динамика между околната среда, човешкото поведение и биологията на вирусите подчертава защо студеното време се свързва с по-висок риск от респираторни инфекции, въпреки че самото то не е директна причина за заболяване.

По-конкретно студеното време може да промени външната мембрана на грипния вирус, като я направи по-твърда и устойчива. Учените смятат, че твърдото покритие улеснява предаването на вируса от човек на човек.

Студеният и сух зимен въздух играе ключова роля в разпространението на респираторни инфекции, като грип и настинки. Сухият въздух, характерен за зимните месеци, създава условия, които подпомагат по-дългото оцеляване и разпространение на вирусите. Когато влажността е ниска, водата в дихателните капчици се изпарява бързо, образувайки по-малки частици, които остават по-дълго време във въздуха и се разпространяват на по-големи разстояния при кашляне или кихане.

В допълнение, студеният въздух влияе директно върху имунната система. Вдишването му може да потисне естествения имунен отговор в дихателните пътища, което улеснява проникването на вируси. Едно просто решение, като носенето на шал, който затопля вдишвания въздух, може да намали риска от инфекция, пише puls.

Друг важен фактор през зимата е ограниченото излагане на слънчева светлина, основен източник на витамин D, който е от решаващо значение за доброто функциониране на имунната система. В комбинация с намалената физическа активност през студените месеци, това води до отслабен защитен механизъм на организма.

Прекарването на повече време на закрито през зимата също увеличава риска от инфекция, тъй като тесните пространства благоприятстват разпространението на вируси в радиус до 1,8 метра от заразен човек.

Освен това студените температури и ниската влажност изсушават лигавиците на носа и гърлото, както и очите, което улеснява прикрепването на вирусите към увредените тъкани.

В заключение, макар студът и сухият въздух да не са пряката причина за заболявания, те създават условия, които улесняват разпространението на респираторни вируси и потискат имунната система.

Поддържането на здравословни навици през цялата година е ключът към предотвратяването на заболявания. Честото миене на ръцете и избягването на докосването на лицето, което правим средно между 9 и 23 пъти на час, са основни стратегии. Специалистите препоръчват също добра  хидратация - около осем чаши вода на ден, съобразени с начина на живот и индивидуалните нужди. Балансираното хранене, включващо тъмнозелени, листни зеленчуци, богати на витамини и храни като яйца, мляко, сьомга и риба тон, играе решаваща роля. Физическата активност, дори през зимата, заедно с достатъчно почивка и редовно почистване на често докосвани повърхности в дома, също допринасят за по-добро здраве.

Ако студеният сезон причинява сухота в носа или гърлото, използването на овлажнител за въздуха вкъщи може да бъде полезно. Освен това годишната ваксинация срещу грип и COVID-19 е важна стъпка за защита на здравето. Следването на тези препоръки може да осигури не само по-лесно преминаване през зимния сезон, но и по-добро общо състояние през цялата година.