Светът е в пандемия и всякакво неглижиране на ситуацията е опасно.

Какво трябва да се проумее и направи? Една статия в Medium на Томаш Пуейо, специализирал поведенческа психология в Станфорд, дава отговор.

Авторът обещава, че когато приключим с четенето на статията, ще разберем:

● Коронавирусът идва към вас.
● Идва с експоненциална скорост: постепенно и после внезапно.
● Въпрос на дни. Може би седмица или две.
● Когато това стане, вашата здравна система ще бъде претоварена.
● Вашите съграждани ще бъдат лекувани в коридорите.
● Изтощените здравни работници ще грохнат. Някои ще умрат.
● Те ще трябва да решават кой пациент ще получи кислород и кой ще умре.
● Единственият начин да се предотврати това е социалното дистанциране днес. Не утре. Днес
● Това означава да ограничим колкото се може повече хора вкъщи, започвайки сега.

Няколко факта.

Колко случаи на коронавирус ще има у нас?

Още в началото на годината стана ясно според публикация в The Lancet, че заразени с коронавирус са десет пъти повече от официалния брой потвърдени случаи.

Авторът на статията казва, че броят на реалните случаи на заболели от коронавирус в даден регион значително превишава броя на диагностицираните случаи поради късната поява на симптомите. Наличието на 1 смъртен случай по всяка вероятност означава между 500 и 800 болни.

Това се дължи на факта, че средният брой дни между датата на заразяване и датата на (евентуалната) смърт е 17.3 дни, т.е. пациентът, починал днес, се е заразил преди около 17 дни. Ако допуснем 1% смъртност, това означава, че преди 17 дни е имало още 99 заразени. При положение, че средното време, необходимо за удвояване на случаите при липса на контрол над заразата е 6 дни, на 17-я ден броят на заболелите ще бъде около 8 пъти по-голям, т.е. - около 800 души.

Общият брой на случаите нарастваше почти линейно, докато бе само в Китай. Но когато вирусът изтече извън страната, кривата стана експоненциална и сега се превърна в пандемия, която никой не може да спре.

Към днешна дата това се дължи най-вече на Италия, Иран и Южна Корея:

Има десетки държави с експоненциални темпове на растеж. Към днешна дата повечето от тях са западни.

Ако този тип темп на растеж продължи само седмица, ето какво се получава:

Какво се случи в Китай

На 21 януари броят на новите диагностицирани случаи в Китай нарасна на около 100 случая. Всъщност през този ден има 1500 нови случая, които нарастват експоненциално. Това бе неизвестно за властите, но фактът, че изведнъж има 100 нови случая на ново заболяване ги кара два дни по-късно да затворят Ухан. Към този момент броят на диагностицираните нови ежедневни случаи е ~ 400. Обърнете внимание на това число: те вземат решение да затворят града едва с 400 нови случая на ден. В действителност през този ден е имало 2500 нови случая.
Ден след това са затворени други 15 града в провинция Хубей.

До датата 23 януари, когато Ухан бе затворен, реалните случаи нарастват бързо, а след изключването на града, ръстът на случаите се забавя. На 24 януари, когато други 15 града се затварят, броят на истинските случаи спира да расте. Два дни по-късно е достигнат максималният брой на реалните случаи и оттогава той намалява.

Останалите региони в Китай са добре координирани от централното правителство, така че се вземат незабавни и драстични мерки. Това е резултатът:

Всяка равна линия е китайски регион със случаи на коронавирус. Всеки от тях е имал потенциал да стане експоненциален, но благодарение на мерките, случващи се в края на януари, във всички провинции вирусът е спрян, преди да може да се разпространи.

Междувременно Южна Корея, Италия и Иран имат цял месец да се учат, но не го направиха. 

Страните, които действат бързо, намаляват броя на смъртните случаи поне с 10 пъти.

Световната здравна организация (СЗО) посочва 3,4% като смъртност (% хора, които се заразяват с коронавирус и след това умират). Тя зависи от страната и момента -  между 0,6% в Южна Корея и 4,4% в Иран.

Коефициентът на смъртност в Китай вече е между 3,6% и 6,1%.

Според автора това е приблизително 3,8% -4%. Това е двойно повече от сегашната оценка и 30 пъти по-лошо от грипа.

Но тази стойност е съставена от две напълно различни реалности: провинция Хубей, където е град Ухан, и останалата част от Китай.


Вероятността за смъртност на Хубей вероятно ще е до 4,8%. Междувременно за останалата част от Китай вероятно ще е приблизително до ~ 0,9%:

Изводите:

В страните, които са добре подготвени, смъртността е от 0,5% в Южна Корея до 0,9%, както е в останалата част от Китай извън Ухан. Изключително добър пример е Тайван, където въпреки близостта с континентален Китай, заразените са били само 44.

В зле подготвените страни, в които мерките в началото са били колебливи като Италия и Иран, имат смъртност между около 3% - 5%.

Претоварване на здравната система

Около 20% от случаите се нуждаят от хоспитализация, 5% от случаите се нуждаят от интензивно лечение (ICU), а около 1% се нуждаят от много интензивна помощ с кислородни апарати за дишане или ECMO (извънкорпорална оксигенация).

Проблемът е, че артикули като такива апарати и ECMO не могат да се произвеждат или купуват лесно. Преди няколко години САЩ разполагаха с общо 250 ECMO машини. В България са по-малко.

Така че, ако изведнъж се появят 100 000 заразени, много от тях ще искат да преминат тестове. Около 20 000 ще се нуждаят от хоспитализация, 5 000 ще се нуждаят от интензивно отделение, а 1000 ще се нуждаят от машини, които днес няма достатъчно. И това е само при 100 000 случая.

Това е без да се вземат предвид въпроси като маски. Страна като САЩ разполага само с 1% от маските, от които се нуждае, за да покрие нуждите на своите здравни работници. Ако се появят много случаи наведнъж, ще има маски само за 2 седмици.

Държави като Япония, Южна Корея, Хонконг или Сингапур, както и китайски региони извън Хубей, са подготвени и получават грижите, от които се нуждаят пациентите.

Но останалите западни страни по-скоро вървят в посока Хубей и Италия. Положението в нашата страна е подобно.

Как изглежда една претоварена здравна система

Историите, които се случиха в Хубей и тези в Италия, започват да стават зловещо подобни. Хубей построи две болници за десет дни, но дори и тогава, бе напълно затрупан - пациентите наводняват болниците. За тях трябва да се грижат навсякъде: в коридорите, в чакалните...

Медицинските работници прекарват часове в непълна предпазна екипировка, защото няма достатъчно от тях. В резултат на това не могат да остават в заразените зони с часове. А когато го правят, се изцеждат силите им. Смените вече не съществуват. Работят и пенсионираните, за да покрият нуждите. Всички са на повикване, постоянно.

Тоест, докато не се разболеят. Което се случва много често, защото са в постоянна експозиция на вируса без достатъчно защитни средства. Когато това се случи, трябва да останат в карантина в продължение на 14 дни, през което време не могат да помогнат. В най-добрия случай 2 седмици са загубени. Най-лошият случай е ясен.

Най-лошото е в отделенията, когато пациентите трябва да споделят кислородните апарати или ECMO. Здравните работници трябва да определят кой пациент ще ги използва. Това наистина означава кой ще живее и кой ще умре.

Какво трябва да направите?

Изравнете кривата

В момента сме в ситуация на пандемия. Тя не може да бъде елиминирана. Но това, което можем да направим, е да намалим въздействието й.
Някои страни са пример за това. Най-добрият е Тайван, който е близо и много свързан с Китай, но все още има по-малко от 50 случая. 

Сега единственият начин за спасение е "смекчаването", което трябва да направи вируса възможно най-безобиден.

Ако намалим инфекциите колкото е възможно повече, нашата здравна система ще може да се справи с случаите много по-добре, като води до намаляване на смъртността. И ако го разтеглим във времето, ще стигнем до момент, в който останалата част от обществото може да бъде ваксинирана, като елиминира риска напълно.

Така че нашата цел не е да премахнем коронавирусната зараза.

Просто трябва да я отложим.

Колкото повече отлагаме случаите, толкова по-добре може да функционира здравната система, толкова по-ниска ще е смъртността и по-висок е делът на населението, което ще бъде ваксинирано, преди да се зарази.

Как да изравним кривата?

Социално дистанциране

Единственият начин за борба със заболяването е спазването на социална дистанция: работа от къщи, затваряне на училища, университети, клубове, басейни, спортни зали, кинотеатри и прочее. Ако се налага да ходите на работа - стриктно спазване на дистанция от метър и половина, често миене на ръцете, никакво здрависване или друг физически контакт.

Решението за спазване на социалната дистанция води до незабавен ефект; забавянето на подобно решение с 1 (един-единствен) ден води до увеличаване на заболеваемостта с 40%!

Настоящият научен консенсус е, че ако някой се изкашля, вирусът може да се разпространи в рамките на 2 метра. В противен случай капчиците падат на земята и няма да ви заразят.

След това заразяването може да стане чрез повърхностите. Вирусът оцелява с часове или дни на различни повърхности. Неща като брави на врати, маси или бутони на асансьори могат да бъдат ужасни вектори за заразяване.

Единственият начин наистина да се намали това е със социалното дистанциране: Да запазим хората колкото е възможно повече вкъщи, колкото е възможно по-дълго, докато не се оттегли пандемията.

 

Как да действат политиците?

А ето какви са съветите на автора какви мерки трябва да вземат политиците:

● Никой не може да влезе или да излезе от блокираните зони, освен ако няма доказани семейни или работни причини.
● Движението вътре в зоните трябва да се избягва, освен ако са по спешни лични или работни причини и не могат да бъдат отложени.
● Хората със симптоми (респираторна инфекция и треска) "силно се препоръчва" да си останат у дома.
● Стандартният отпуск за здравните работници да бъде спрян
● Закриване на всички учебни заведения (училища, университети ...), фитнес зали, музеи, ски бази, културни и социални центрове, басейни и театри.
● Ресторантите да са с ограничено работно време от 6 до 18 часа, с разстояние най-малко един метър между хората.
● Всички заведения и клубове трябва да се затворят.
● Всички търговски дейности трябва да поддържат разстояние от един метър между клиентите. Онези, които не могат да го направят, трябва да затворят. Храмовете могат да останат отворени, стига да гарантират това разстояние.
● Посещенията на семейство и приятели в болниците да се ограничат
● Работните срещи трябва да бъдат отложени. Да се насърчи работата от къщи.
● Всички спортни събития и състезания, публични или частни, се анулират. Важни събития могат да се провеждат при затворени врати.

"Това е най-малкото, което бих поръчал. Ако искате да сте в безопасност, направете го в стил Ухан. Хората може да се оплачат сега, но ще ви благодарят по-късно", заключава авторът.