Човешкият мозък има специално обособен център, който ни стимулира да търсим нещата, необходими за нашето оцеляване. Намирането им води до стимулацията му и съответно до химични реакции, които ни носят удоволствие и съответната мотивация да ги направим отново по-късно.

Сред тях са и простите функции като намиране на храна и вода. Колкото и да са рутинни, те също са неизменна част от центъра за "награждаване" в мозъка.

Вътрешните нужди на тялото ни, постоянно ни подтикват към търсене на подобен тип удоволствие, било то за да се нахраним, утолим жаждата, или просто да се почувстваме щастливи.

Сексуалното поведение и необходимостта да отгледаме деца също са част от доставянето на удоволствие в мозъка и са също толкова необходими за здравето ни, колкото нуждите да ядем и да пием вода, просто в по-дългосрочен план.

Хипоталамусът в мозъка, който е висш орган на вегетативната нервна система, е отговорен за разпределянето на хормоните в тялото, които стигат и до центъра за "награждаване". Той определя и дава сигнали на тялото какви ресурси да бъдат изразходени за дадено нещо, за да се достигне максималното задоволяване на дадената нужда. Ако сигналът е твърде силен, значи тялото ни има крещяща нужда от нещо, за което хипоталамусът казва на мозъка да изразходи максимално необходима енергия за достигането му.

Главният компонент на центъра за "награждаване" в мозъка е мезолимбичния път. Той се състои от неврони в средния мозък, които произвеждат допамин и които изпращат своите аксони към други части на средния мозък, предавайки допамина към фронталния дял на мозъка, който е отговорен за моментното ни състояние. Мозъкът има цели 500 000 неврона, които са отговорни за произвеждането на допамин, който е в основата на всяко удоволствие, което изпитваме. 

Понякога центърът за удоволствия се "изкривява" и спира да работи правилно. Пристрастяващите наркотици, например, стоят в основата на това да "отвличат" механизмите, с които мозъкът си доставя удоволствие по естествен начин и да го убедят, че нещо вредно, всъщност е необходимо за оцеляването ни.

Но механизмът е един и същ. Стига се до производство на допамин, просто в по-големи количества, което от своя страна води до еуфория, която се счита за върховно изживяване на центъра за "награди". Обикновено това са стимулантите, които водят до отделянето на голямо количество допамин от невроните, отговорни за неговото производство.

Недостатъците са, че прекаленото производство на допамин уврежда клетките, които го произвеждат и води до развитие на висок толеранс. Това е моментът, в който ни трябва по-голяма доза, за да изпитаме същото удоволствие. И така се влиза в порочния кръг на зависимостта от наркотиците.