Професионалните футболисти и звездите от американския футбол са изложени на значително по-висок риск от развитие на деменция. Но защо?

Ако сте футболист, няма нищо по-вълнуващо от усещането да скочите към топка, летяща с голяма скорост, да я насочите с глава към вратата и да отбележите гол за отбора си, пише BBC.

Все повече доказателства обаче сочат, че многократното удряне на топката с глава може да доведе до мозъчни увреждания, които се проявяват десетилетия по-късно под формата на болести като Алцхаймер, Паркинсон и амиотрофична латерална склероза (болест на моторните неврони).

Опасностите от контактните спортове всъщност са известни от почти 100 години. През 1928 г. американският патолог Харисън Мартланд публикува научна статия, в която отбелязва, че „отдавна фенове и организатори на боксови срещи са забелязали особено състояние при боксьорите, което в жаргона на ринга се нарича punch drunk (буквално „ударно опиянение“)“.

Симптомите включвали нестабилна походка и умствено объркване и били най-често срещани при боксьори, които понасяли множество удари в главата. В някои случаи това състояние прогресирало до деменция, по-късно наречена dementia pugilistica – форма на деменция, свързана с повтарящи се травми на главата.

Първоначално се смятало, че проблемът засяга само боксьорите. През последните десетилетия обаче това разбиране се промени. През 2002 г. футболистът на Уест Бромич Албиън и националния отбор на Англия Джеф Астъл почина на 59-годишна възраст след диагноза ранна деменция.

В САЩ пък състезателят по американски футбол Майк Уебстър умира едва на 50 години след когнитивен упадък и симптоми, наподобяващи Паркинсон. И в двата случая изследване на мозъка показва, че причината за смъртта е хронична травматична енцефалопатия (CTE) – съвременният термин, който заменя диагнозата dementia pugilistica.

Подобни случаи не липсват. На 17 февруари 2011 г. бившият играч на Чикаго Беърс Дейвид Дюърсън се самоубива след дългогодишна депресия. Анализ на мозъка му по-късно показва наличие на CTE.

„CTE е много специфична форма на дегенеративно мозъчно заболяване, защото я наблюдаваме само при хора с история на удари или травми в главата“, казва Уили Стюарт, консултант-невропатолог в Университета в Глазгоу. Заболяването се разпознава по характерни натрупвания на анормален протеин, наречен тау, в мозъка.

„Най-лесният начин да заподозрем CTE е да попитаме: Играл ли си си футбол или ръгби? Ако си професионален футболист с деменция, вероятността да имаш CTE е много висока“, допълва Стюарт.

От 2008 г. насам Ан Макки, професор по неврология и патология в Бостънския университет, кани бивши спортисти да даряват мозъка си за изследвания. През 2023 г. тя и екипът ѝ анализират мозъците на 376 бивши играчи от NFL и установяват, че цели 91,7% от тях са имали CTE. За сравнение, честотата на заболяването в общата популация се смята за под 1%.

Футболът и рискът от други невродегенеративни заболявания

CTE не е единственият проблем. Удрянето на топката с глава се свързва и с други дегенеративни мозъчни заболявания. В рамките на мащабно шотландско проучване Стюарт и екипът му анализират здравните досиета на близо 8000 бивши професионални футболисти и ги сравняват с 23 000 души от общото население.

Резултатите показват, че бившите футболисти са пет пъти по-застрашени от болестта на Алцхаймер, четири пъти по-застрашени от болест на моторните неврони и два пъти по-застрашени от Паркинсон.

Най-висок риск имат защитниците, които най-често играят с глава, докато при вратарите рискът е сходен с този в общата популация. Колкото по-дълга е професионалната кариера, толкова по-голям е и рискът.

Какво се случва в мозъка?

Според Майкъл Липтън, професор по радиология в Колумбийския университет, внезапната промяна в скоростта на главата при удар кара мозъка да се „отблъсква“ вътре в черепа. Това разтяга и уврежда аксоните – фините „кабели“, по които се предава информацията между нервните клетки.

Изследванията му показват, че най-уязвима е областта зад челото – орбитофронталната кора, особено границата между бялото и сивото мозъчно вещество. Честото удряне на топката (над 1000 пъти годишно) води до значително по-големи увреждания в тази зона.

Какво следва обаче, все още не е напълно ясно. При някои хора тези промени никога не прерастват в заболяване, докато при други – в комбинация с генетични и житейски фактори – могат да доведат до сериозни невродегенеративни болести.