Инфекциите на горните дихателни пътища остават най-честият здравословен проблем при децата през есенно-зимния сезон, а вирусите са основният фактор, който отключва астматични пристъпи. Това предупреди д-р Костадин Кетев, педиатър и детски пулмолог в Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Свети Георги“.

„В есенно-зимния сезон най-честите инфекции са тези на горните дихателни пътища. Сега е пикът – есента и зимата винаги водят до изразена заболеваемост“, обясни специалистът.

Според него връзката между честите вирусни инфекции и астмата е пряка. „Основният тригер на астматичните пристъпи са вирусните инфекции. През последните месеци наблюдаваме значително повишена честота на астматичните кризи“, подчерта д-р Кетев.

Той пояснява, че вирусите често водят до белодробни екзацербации – обостряне на астмата, проявено със затруднено дишане, свиркане в гърдите и силна кашлица. Това е нещо, което той и колегите му виждат ежедневно, особено през последните два месеца.

Антибиотиците – само при нужда

Д-р Кетев подчертава, че неправилното прилагане на антибиотична терапия остава сериозен проблем.

„Антибиотиците трябва да бъдат изписвани само при доказана бактериална инфекция. Не всяко заболяване изисква антибиотик, а по новите регулации само лекар може да го предпише“, казва той.

Според него родителите не бива да настояват за антибиотик при първи симптоми, тъй като в по-голямата част от случаите сезонните инфекции са вирусни, а лечението е симптоматично.

Какво да правят родителите?

Профилактиката остава ключова в сезона на вирусите. На първо място са хигиенните навици и добрата грижа за децата. Съветът на пулмолога е да се ограничат контактите с болни хора и да се следи общото състояние.

За него най-ефективната превенция срещу тежки вирусни инфекции е имуно-профилактиката. „Очакваме грипната епидемия, а ваксинацията срещу грип е може би най-ефективната защита“, подчерта той.

Кога трябва да се потърси лекар?

„Един родител най-добре познава детето си, затова е важно да се доверяваме на интуицията на семейството“, казва д-р Кетев.

Той очертава няколко конкретни симптома, при които е задължителна консултация със специалист: температура над три дни, въпреки лечението; непрестанна и силна кашлица; затруднено дишане; влошено общо състояние.

„Ако едно дете, което обикновено е жизнено, изведнъж не иска да стане от леглото, това е силно алармиращ белег“, предупреждава пулмологът.

Как се поставя диагнозата?

Клиничният преглед е водещ за определяне на инфекцията, но при нужда се правят и допълнителни изследвания.

„Използваме кръвни изследвания, биохимия, PCR панели и образна диагностика. Това ни помага да разграничим вирусни от бактериални инфекции“, обяснява д-р Кетев.

Тежестта на симптомите често се различава според възрастта. „Едно и също заболяване може да протича различно при малко дете в сравнение с тийнейджър. Това също насочва към диагнозата“, уточнява той.