Когато започнем диета, обикновено очакваме стрелката на кантара да пада бързо надолу седмица след седмица. В началото това често се случва – килограмите изчезват бързо, а мотивацията расте. Но след време идва момент, в който отслабването внезапно спира. Започваме да се чудим как е възможно – нали ядем по-малко, а не отслабваме повече? Отговорът се крие в едно удивително свойство на организма: способността му да се адаптира и да забавя метаболизма, когато усеща дефицит на енергия.

Това явление се нарича адаптивна термогенеза. В най-прост вид означава, че тялото ни започва да изразходва по-малко калории за същите дейности, щом установи, че ''приходите'' от храна намаляват. Ако например бюджетът се свива, разходите също се орязват. Организмът намалява топлината, която произвеждаме, забавя някои клетъчни процеси и дори прави движенията ни по-икономични, без да го осъзнаваме.

Освен това, когато сваляме килограми, намалява и телесната маса, което означава, че дори в покой изгаряме по-малко енергия. Един по-лек човек просто се нуждае от по-малко гориво, за да поддържа основните си функции. Това е нормално и неизбежно, но адаптивната термогенеза прави ефекта по-силен от очакваното.

При продължителен калориен дефицит се променят и някои хормони, регулиращи глада и ситостта. Лептинът, който сигнализира на мозъка, че имаме достатъчно енергийни запаси, спада. Грелинът – хормонът, стимулиращ апетита се покачва. В резултат не само горим по-малко калории, но и сме по-гладни, което прави поддържането на режима двойно по-трудно.

Това не означава, че отслабването е невъзможно, а че организмът ни играе на защита. Човешкото тяло е еволюирало да оцелее във времена на глад, а не да изглежда добре в дънки. Когато калориите рязко намалеят, мозъкът възприема това като заплаха, а не като фитнес проект, пише puls.

Какво можем да направим?

- Постепенно намаляване на калориите, вместо екстремни диети, за да не се задейства силна защита;
- Включване на силови тренировки, за да се запази мускулната маса – тя изразходва повече енергия дори в покой;
- Достатъчно протеин, който не само предпазва мускулите, но и създава по-висок термичен ефект при храносмилане;
- Периодични почивки от диетата, при които леко увеличаваме калориите за няколко дни или седмици, за да сигнализираме на организма, че глад не предстои.
- Метаболизмът не се чупи, той просто се адаптира. Този процес, ако го усъвършенстваме ни помага да не изпадаме в паника, когато резултатите временно спрат. Отслабването е не само въпрос на воля, но и на уважение към биологията на тялото ни – тя е създадена, за да оцелява, не за да следва планове с броене на калории.