Освен рекордното увеличение на разходите на НЗОК през 2024 г., значителен ръст бележат и преминалите през болница пациенти, възстановявайки нивото си до броя им отпреди пандемията от ковид-19. Впечатляващите данни за дейността на болниците са налични на страницата на Националния център за обществено здраве и анализи и от тях е видно, че 2,4 млн. пациенти са преминали през стационарите на лечебните заведения за болнична помощ за 2024 година, се казва в анализ на Института за пазарна икономика.

Свърхпотреблението на болнични услуги е в синхрон със значимия дял на разходите за болниците, относително ниските нива на превантивни грижи и липсата на дългосрочни здравни грижи у нас, което поставя под допълнителен натиск болничната система.

За да обобщим:

Хоспитализациите достигат нивата преди пандемията от 2,4 млн. броя годишно при население в страната около 6,4 млн. души.
Делът на разходите за болнична помощ в общите разходи по бюджета на НЗОК се задържа на сходни нива от около 60-62%– те включват разходите за болнична помощ, за медицински изделия и за онкологично лечение за пациенти, лежащи в болници.

Съотнесени към населението броят на хоспитализациите, както и разходите за болници растат за последните години.

Ако включим и еднодневния престой, хоспитализациите ще се увеличат допълнително с още около 700 хил. броя годишно.

През 2024 г. използваемостта на леглата достига 61%, а средният престой – 4,8 дни. Най-висока използваемост регистрират държавните психиатрични болници (77%). Там и средният престой е най-дълъг – 59,7 дни.

В частните болници са хоспитализирани около 917 хил. пациенти годишно, а средният болничен престой е с около 1 ден по-кратък (3,9 дни), пише pariteni.

Същевременно по данни на Евростат общите разходи здраве – . – както от държавния бюджет, така и лично от пациентите[4] – достигат 7,92% от БВП през 2024 г.

Резултатите?

България отново е на последно място по очаквана продължителност на живота при раждане сред страните от ЕС със 75,9 години през 2024 г.

На пето място по предотвратима смъртност сред европейските страни.

На трето място по детска смъртност сред европейските страни.

Здравните резултати не са случайни и поставят под въпрос работи ли добре моделът у нас. Широката мрежа лечебни заведения и финансирането чрез клинични пътеки създават условия за свърхпотребление, които много трудно могат да се ограничат с чисто административни мерки. А контрол върху количеството дейност на болниците е нужен – най-добре би било, ако се коригира финансовият модел чрез създаване на различни стимули за работата им.