Много от нас, решени най-после да отслабнат тази година, започват някакво „диетично предизвикателство“, надявайки се да дадем старт на промяната. Звучи мотивиращо, но истината е, че кратките и строги диети рядко работят така, както ни се иска, предупреждават специалисти по храненето.

Психологията и биологията ни всъщност показват колко трудно е да се задържим на подобен режим и защо резултатите обикновено не са трайни. Според изследвания едва 20% от хората успяват да запазят свалените килограми в дългосрочен план.

Психолозите от години се опитват да разберат защо диетите масово се провалят. Една от най-честите причини са строгите правила – забрани, ограничения и лишения. Често се отказваме точно от храните, които най-много обичаме, а именно те активират центъра за удоволствие в мозъка и ни карат да се чувстваме добре.

Когато напълно ги изключим, не просто се лишаваме от вкуса им, но и губим малките моменти на удоволствие. Това води до силни, понякога неудържими желания за храна. Може да не сме гладни, но мозъкът ни казва: „Искам да изям това сега.“ А когато сме стресирани, уморени или е късен следобед тези желания стават още по-силни.

Заради това често се стига до преяждане. Всъщност има проучвания, които показват, че когато умишлено си забраняваме определени храни, желанието за тях се увеличава още повече.

Повтарящите се провалени диети не просто ни обезкуражават, но и подкопават вярата ни, че изобщо можем да успеем. А тази вяра е ключова, ако искаме да променим навиците си и да постигнем промяна.

Специалистите по хранене са категорични, че кратките, строги диети не са пътят към трайно отслабване.

Причината е проста – апетитът и усещането за ситост се управляват от сложни сигнали в тялото ни. И когато започнем супер нискокалорична диета, организмът реагира веднага. Гладът се засилва, ситостта намалява, а тялото започва да пести енергия и да гори по-малко калории.

Така че колкото повече се ограничаваме, толкова по-силно тялото ни се опитва да „върне“ изяденото. То изпраща мощни сигнали за глад, които често водят до преяждане. Така една строга диета не само затруднява отслабването, но често се оказва и причина за връщане на килограмите.

Затова проучвания показват, че след диета хората обикновено връщат 50-70% от сваленото тегло.

И това не е всичко. Когато кантарът пада, не губим само мазнини, губим и мускули. А мускулите са основен двигател на метаболизма ни. По-малко мускули означават по-бавен метаболизъм и по-лесно напълняване. Бързите диети, които често имат малко протеин, увеличават риска да загубим точно тази ценна мускулна маса, пише puls.

Ограничаването на калориите често води до обратен ефект – тялото и мозъкът ни започват да се бунтуват с по-силен глад и още по-силни желания за храна. Затова вместо да мислим какво да махнем от менюто си, специалситите съветват да помислим какво можем да добавим. Храните, които избираме, влияят на апетита и ситостта много повече от простото броене на калории. Протеинът ни държи сити за по-дълго, а въглехидратите, богати на фибри, засищат много по-добре от преработените и рафинирани продукти.

Точно затова храни като пълнозърнести продукти, бобови, леща, плодове и зеленчуци са страхотно начало. Добавянето на повече фибри към ястията е малка промяна, която води до голям ефект. Изследванията показват, че хората, които се хранят балансирано и богато на фибри, по-лесно поддържат здравословно тегло през целия си живот. И вместо да започваме годината с поредната кратка „януарска“ диета, може да опитаме да си изградим малки ежедневни навици, които можем да запазим за дълго.

Бързите нискокалорични диети обещават чудеса, но рядко носят трайна промяна. Истинският успех идва от устойчивите навици, балансираното хранене и малките стъпки, които можем да правим всеки ден.