Слънчевата уртикария представлява хронично, придобито, свързано с фоточувствителност, дерматологично нарушение. Характеризира се с повтарящи се епизоди на уртикария върху участъци от кожата, които са изложени на слънчева светлина. Въпреки че обикновено е доброкачествено състояние, то може да бъде изключително инвалидизиращо, ограничаващо ежедневните дейности и сериозно променящо качеството на живот на пациентите.
Слънчевата уртикария е необичаен вид уртикария и представлява по-малко от 0,5% от всички случаи на уртикария и 7% от всички фотодерматози (фотодерматит или слънчев дерматит). Заболяването обикновено започва в млада възраст (средна възраст 35 години), но са докладвани и случаи на поява при новородени или по-възрастни хора. Състоянието преобладава сред жените, но засяга всички етноси еднакво. В проведените проучвания анамнезата за атопия се отбелязва в по-малко от 30% от случаите на състоянието. Връзката на слънчевата уртикария с други видове хронична уртикария може да се наблюдава при до 16% от пациентите.
Патофизиологията на слънчевата уртикария не е напълно изяснена. Това нарушение представлявва незабавна реакция на свръхчувствителност, възникваща след излагане на слънце, която е възможно да бъде медиирана от IgE. Възможно е радиацията да активира ендогенно вещество, наречено хромофор, което може да присъства в серума и/или дермата, превръщайки го в имунологично активен фотоалерген. Това по-късно предизвиква дегранулация на мастоцитите (вид бели кръвни клетки, които играят критична роля в защитата на тялото срещу паразити и при алергични реакции), което води до лезии на уртикария. Интрадермалната положителна реакция след инжектиране на облъчен серум на пациента е в съответствие с хипотезата за циркулиращ хромофор.
Някои дължини на вълните на радиация (обикновено дълги) могат да инхибират (потискат) имунологичната реакция, предизвикана от други дължини на вълните (обикновено къси). Това се нарича двоен спектър на действие.
Понякога слънчевата уртикария се предизвиква от екзогенно вещество, като лекарства. Някои примери включват аторвастатин, хлорпромазин, тетрациклин или орални контрацептиви, пише puls.
Хистопатологията на слънчевата уртикария почти отразява състоянието при други видове уртикария – дермата показва лек оток със смесен инфилтрат от неутрофили и еозинофили около васкулатурата.
Тъй като се смята, че слънчевата уртикария се причинява от реакция на свръхчувствителност тип 1 (вид алергични реакции, които се дължат на анормалното производство и активността на IgE срещу нормално непатогенни антигени), тежките пристъпи на слънчева уртикария могат да доведат до синкопални епизоди, бронхоспазъм и дори анафилаксия.
