Много хора свързват яденето на риба с правенето на нещо добро за своето здраве. Това може би се дължи на илюзорната представа, че рибите плуват в чисти води или пък че е оправдано да ги убиваме, понеже имат различна форма и устройство от другите животни, които се използват за храна.
Забелязва се дори една дълбоко вкоренена психологическа представа за морските животни, че не са част от животинското царство и че яденето на риба е подобно и също толкова полезно колкото диетата с растителни храни.
Нищо не е по-далеч от истината. Затова, можем ли да ядем риба и да говорим за здраве?
1. Животински протеин и IGF-1
Вярно е, че рибата съдържа много Омега-3 незаменими мастни киселини, но повече не винаги значи по-добре. Това, което е важно е не толкова колко Омега-3 си набавяме от храната, колкото нейните пропорции спрямо Омега-6 и 9 мастни киселини. На практика, също както протеините в млечните продукти, яйцата и месото, протеинът в рибата съдържа изключително висока пропорция на Омега-3, което води до повишаване нивата на инсилиноподобния хормон на растежа фактор-1 (IGF-1).
IGF-1 стимулира деленето на клетките и техния растеж. Ролята на IGF-1 в образуването на ракови клетки е добре известна на учените и животинския протеин, особено рибата, се свързва с циркулиращи нива на този хормон (и в тази връзка с повишен риск от ракови заболявания).
2. Холестерол и атеросклероза
Както беше отбелязано в статията за диетата на ескимосите, докато рибата е известна основно с дълговерижните Омега-3 есенциални мастни киселини (EPA и DHA), тя в същото време повишава лошия холестерол и е свързана с различни здравни рискове:
- Дори и рибата да съдържа малки количества от тези незаменими аминокиселини, останалите мазнини в рибното месо са наситени мазнини като LDL холестерол, които се свързват с повишен риск от запушване на кръвоносните съдове, водещата причина за сърдечни заболявания.
- Например в 100 грама шаран има около 75 мг холестерол, което почти същото количество като в идентично количество телешко месо.
- Рибата съдържа Омега-3 мастни киселини само защото си ги набавя от водорасли. На сушата Омега-3 може да се намери в цели растителни храни като ядки, семена, бобови, зеленчуци и плодове, които лесно могат да бъдат комбинирани по адекватен начин за балансиране на пропорциите между всички незаменими мастни аминокиселини.
- Като човешки същества ние сами произвеждаме своя холестерол и не се нуждаем от никакъв такъв от храната, която консумираме. Приемането на хранителен холестерол, въпреки този факт, може да доведе до проблеми с нашето здраве: омазняване и интоксикиране на кръвоносната система, атеросклероза, диабет и други заболявания.
3. Тежки метали и замърсители в рибата
Водните басейни винаги са се използвали като сметище за промишлени отпадъци, които много трудно могат да бъдат регулирани. Морските, океански и речни животински местообитания често са замърсени с токсични тежки метали като живак, диоксини, полихлорирани бифенили, пестициди и инсектициди като хлордан и дори отдавна забранения ДДТ.
Хищните риби, отглеждани в язовири и развъдници, също са изложени на същите вредни вещества, защото са хранени с храна, която се произвежда от риби, уловени от замърсеното морско дъно. Сьомгата в развъдниците например получава най-много антибиотици на килограм тегло в сравнение с всички останали животни, отглеждани за храна. Освен всичко, на сьомгата се дават и бои, които оцветяват тяхното месо в популярното от рекламите „прясно розово”.
Неотдавнашно изследване сравни рибата от различни части на света и намери огромно завишени нива на живак в до 84% от тях, като тенденцията е ситуацията да се влошава още повече, тъй като живачните емисии продължават да се увеличават на глобално ниво.
Живакът е поразяващ нервната система тежък метал, който много трудно може да се елиминира от организма след неговото поглъщане. Може да причини различни тежки форми на нервни разстройства и може да порази сърдечна функция, ако се акумулира в сърдечния мискул. Живакът също може да минава през плацентата и да се предаде от майка на бебе.
В телата на жителите на Гренландия (които се хранят основно с риба) се съдържат толкова големи концентрации на живак и тежки метали, че майчиното мляко на гренландските жени може да се класифицира като „опасни индустриални отпадъци”. Нивата на канцерогенните и водещи до мозъчни увреждения полихлорирани бифенили в майчиното мляко на инуитите в северните части на Канада са от пет до десет пъти по-високи от тези на хората в южните части на Канада.
4. Какво не съдържа рибата
Освен всички вредни неща, които съдържа рибата (животински протеин, холестерол, мазнина и токсини), рибата е бедна на много важни витамини и минерали, които могат да се набавят само от растения. Рибата, както пилешкото, телешкото и другите меса, не съдържа фибри, важни за здравето комплексни въглехидрати, здравословни фитонутриенти и антиоксиданти. Единствено растителните храни съдържат всички макро и микронутриенти в правилните пропорции, което прави растителната храна истинската здравословна храна.
5. Етични и екологични проблеми
Промишленият риболов и изкуствените рибарници нанасят непоправими щети върху околната среда, създавайки цели океански мъртви зони. Риболовни кораби в океаните имат размери колкото на футболно игрище, а мрежите във водата са дълги десетки километри. На всяко хвърляне те могат да извадят над 360 тона риба като много голяма част е т.нар. „нежелан улов“ (делфини, китове и защитени морски видове). Всяка година около 30 милиона тона от този нежелаен улов се изхвърля обратно в океана, но тези животни са вече стресирани, наранени, умиращи или вече мъртви. Развъдниците за риби от своя страна изчерпват природни ресурси под формата на огромни количества вода, както и улов за храна. За производството на килограм месо от отглеждана в развъдник риба са нужни 3-4 килограма див улов.
6. Рибите също изпитват болка
След като рибата бива извадена от водата, тя моментално започва да се задушава. Хрилете им отказват, а техните плавателни мехури се пръскат поради внезапната промяна в налягането. Редица научни изследвания от целия свят потвърждават, че рибите са способни да изпитват болка. Изследователи от университетите в Единбург и Глазгоу са изследвали рецепторите на болка при рибите и установяват, че те са поразително подобни с тези на бозайниците. Заключението е, че рибите имат пълния капацитет да усещат болка и страдание чрез своите рецептори, които са разположени по цялото тяло.
Консумирането на риба не може да бъде оправдано от здравословна, екологична и етична перспектива. Най-добрият вариант за здравословно хранене включва диета от цели растителни храни, което означава, че истинската вегетарианска диета се базира на хранителни групи като плодове, зеленчуци, зърнени и бобови култури, ядки, семена и в ограничени количества водорасли, които могат също да донесат характерния аромат на морските дарове и риба.
Растителните храни са също много по-лесни за производство, изискват по-малко ресурси като вода, енергия и поради това имат по-малък екологичен отпечатък в сравнение с всички животински продукти, в това число и рибата.
veganholistic.com
