Отиде си една от легендите на българската сцена - Вълчо Камарашев.
"Изпълнил повече от 100 роли в театъра и киното, остава завинаги в сърцата ни!", написаха от Съюза на българските артисти.
Той издъхна на 82-годишна възраст. Артист с над 60-годишна кариера, той е любимец на няколко поколения българи. Познаваме го от театъра ("В полите на Витоша", "Хъшове", "Барабанчица" и много други) , киното (Тримата от запаса“, „Осъдени души“, „Вилна зона“, „Служебно положение ординарец“, „Дело №205 – П.К. Яворов“, „Войната на таралежите“, „Всичко е любов“ и др.) и телевизионния театър ("Двубой", "Службогонци", "Чичовци" и много други).
Поклон пред паметта му!
БИОГРАФИЯ
Роден е на 12 септември 1937 г. в град Видин. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов през 1959 г.
След това три години играе в Драматичния театър в Бургас (1959 – 1962), след това две години в Драматичен театър „Боян Дановски“ Перник (1962 – 1964), а после две години в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1964 – 1966) и от 1977 г. около 20 години в Нов драматичен театър „Сълза и смях“, 15 години в Театър „Българска армия“.
Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1979 г.
Роли в театъра
„Барабанчица“ – Ставински
„В полите на Витоша“ – Драгосаноглу
„Хъшове“ по Иван Вазов – Македонски
„Стража на Рейн“ от Лилиан Хелман – Молиер
„Маскарад“ от Михаил Лермонтов – Шприх
„Три сестри“ от Антон Чехов – Чебутикин
„Майстори“ от Рачо Стоянов – Живко
„Конармия“ от Исак Бабел – Витягайченко
„Врагове“ от Максим Горки – Левшин
„Старчето и стрелата“ от Никола Русев – Кацул
„Когато разумът спи“ от Алфонсо Вайехо – Гоя
„Войцек“ от Георг Бюхнер – Капитана
„Чудо“ от Иван Радоев – Юсуф
„Руска народна поща“ от Олег Бугаев – Живко
„Гълъбът“ от Р. Шопов – Александър
„Последни луни“ от Фурио Бордон – Бащата.
Роли в телевизионни
„Двубой“ от Иван Вазов – Каракалпаков
„Счупената делва“ от Хайнрих фон Клайст – съдията
„Чичовци“ от Иван Вазов – поп Ставри
„Събота, неделя, понеделник“ от Едуардо Де Филипо – Антонио
„Последни поръчки“ от Джон Пристли – Едуард Стоун.[2]
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
„Крадецът на тролейбуси“ от Георги Данаилов (1990)
„Шепа скъпоценни камъни“ (1988)
„Призраци“ (Хенрик Ибсен), 2 ч. (1988)
„Службогонци“ (Иван Вазов) (1985)
„Строшената делва“ (Хайнрих фон Клайст) (1984)
„Наричаха го Бозвели“ (1982) (Олга Кръстева)
„Соло за биещ часовник“ (1981) (Освалд Захариев) – Абел
„Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
„Моите непознати“ (Михаил Величков) (1978), 2 части
„Страстната неделя“ (Павел Павлов) (1978)
„Нос“ (1975) (Николай Гогол) - приставът
„Тайната на младостта “ (1972) (Миклош Дярваш)
„Свети, но не грее“ (1971) (Николай Островски)
„Разминаване“ (1970) (Камен Калчев)
Награди и отличия
Заслужил артист (1984)
Медал за заслуги към БНА (1974)
Орден „Кирил и Методий“ (1980)
Сребърна значка на САБ (1977)
Награда за второстепенна мъжка роля за ролята на (бай Кольо „Куция Бил“) във филма Аз, Графинята (Карлово, 1989)
I-ва и II-ра награда от Национални прегледи на българската драма и театър
I-ва награда – Витягайченко в „Кон армия“
II-ра награда – Кацул в „Старчето и стрелата“
Награди на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за (Жуков) в „Руска народна поща“
