Много хора страдат от чуждото мнение, страхуват се и се крият от другите. Не обличат новата рокля, за да не изглеждат дебели. Не говорят пред публика, за да не се изложат. Не казват на половинките си какво им харесва, защото ги е страх. Накратко – омаловажават се и се крият в тълпата.

Този страх от критиката произлиза от желанието да бъдеш харесван. Не винаги можеш да бъдеш перфектен. За жалост, стремежът към това прави хората губещи. Не им позволява да се отпуснат и да се наслаждават на живота. Избрахме да насочим вниманието си към хората в сянка, криещите се.

 Ето четири предложения как да излекувате това болестно състояние на самокритичност и липса на самочувствие.

1. Запомни: Нищо не е вечно!

Човешкият мозък има лимит на запаса на резерви. Това, че разля кафето си върху новата скъпа пола едва ли ще се помни дълго. Дори някой да ви се е присмял или критикувал, няма да бъде помнено дълго. Опитвайте се да не обръщате огромно внимание на грешките си. Винаги можете и сами да се посмеете над тях!

2. Критиката е неизбежна!

Не се опитвайте да контролирате мнението и критиките на другите. Коментарите са неизбежни. Как да не опиташ да запълниш време с обсъждане на новата колежка и прическата и? Взимайте си поука от чуждото злословене и подобрявайте стила си. Естествено, не се съобразявайте с желанията им, но изградете стила си около или против думите им.

3. Нека говорят!

Не можете да спрете чуждото мнение. Взимайте си поука от чуждото злословене и подобрявайте стила си. Естествено, не се съобразявайте с желанията им, но изградете стила си около или против думите им. Открийте страховете си и опитайте да ги преживеете.

4. Вслушайте се и в своите собствени критики!

Няма по-добър начин да преодолееш хорското мнение от това да започнеш сам да се критикуваш. Вслушвай се добре в собствените си думи и тези на останалите. Наблюдавай как определен коментар въздейства на хората около теб. Направи си някакви изводи и се опитвай да избягваш отрицателните коментари. Така ще се почувстваш по-добре и ще изглеждаш различна в очите на останали.