Да получите покана за сватба, рожден ден или друго тържество често се възприема като задължение за присъствие. В култури, където вежливостта се цени високо, отказът може да изглежда невъзможен или дори обиден. Но според експертите, можете да кажете „не“ по деликатен, уважителен и напълно приемлив начин.

Прия Паркър, фасилитатор по разрешаване на конфликти и автор на книгата „Изкуството на събирането“, казва:

„Опитвайки се да бъдем мили, често ставаме неясни – което е още по-болезнено за домакина.“

Вместо да се криете зад „може би“, можете да откажете елегантно с помощта на една проста формула:

  1. Потвърдете поканата.

  2. Изразете признателност.

  3. Оценете усилията на домакина.

  4. Откажете ясно, но състрадателно.

Ето 8 начина как да го направите:

1. „Звучи страхотно. За съжаление няма да мога да присъствам, но искрено оценявам, че ме поканихте.“

Ако не можете да отидете на някое събитие, кажете го уверено и директно: „Каква прекрасна покана! Не мога да присъствам, но благодаря, че се сетихте за мен.“ Всички покани са хубави, дори и да не ги искате“, казва Лизи Поуст, съпрезидент на Института по етикет „Емили Поуст“. Въпреки това, „Имате правото да ги откажете. Това са молби, а не искания – това са обнадеждаващи пожелания.“

2. „За съжаление, няма да мога тогава, но сме толкова трогнати, че ни поканихте.“

Вместо да се придържат към просто „да“ или „не“, някои хора започват монолог за това защо не могат да присъстват. Паркър наскоро чула за жена, която, докато планирала честване на 30-ата годишнина от сватбата, получила изненадващ брой имейли от поканени, които не били сигурни дали могат да дойдат или не.

„Тя получавала отговори от рода на: „Ако дойда на вашето парти, ще пропусна X, Y и Z“, спомня си Паркър. „Или: „Ще трябва да преместя планини, за да стигна до там, но ще се опитам.“

Тези видове бележки накарали домакина да се чувства толкова зле, че тя се съмнявала в провеждането на партито. В някои случаи тя се чувствала принудена да се извини за причинената им болка. „Не прехвърляйте вината си върху домакина“, казва Паркър.

От друга страна, жената получила един отказ, който бил толкова мил, че казала на Паркър, че го е прочела няколко пъти, включително на съпруга си, и го е споделила с други. В него се казвало, между другото: „Чаках да потвърдя присъствието ви за вашето тържество, защото се надявах да разрешим конфликт, който имахме. За съжаление, няма да можем точно този уикенд. Искам да знаете, че сме наистина трогнати, че ни поканихте. Толкова е важно да отбелязвате специални поводи с хора, които обичате и които ви обичат в замяна, и ние се смятаме за тази последна категория.“

3. „Винаги имаш най-креативните идеи за партита.“

Стремете се да направите комплимент за нещо у вашия домакин, на което искрено се възхищавате. Може би те винаги организират най-епичните рождени дни, знаят точно кой ресторант да резервират или надеждно планират срещи извън офиса за колеги. Въпросът, казва Паркър, „е да ги почетете и да видите какво се опитват да направят“. Това ще покаже ясно, че ги цените и ще смекчи удара от факта, че не можете да присъствате.

4. „Не мога да повярвам, че не мога да дойда, въпреки че наистина искам — моля, добавете ме в списъка, ако го правите отново в бъдеще.“

Ако наистина се чувствате зле, че сте отказали покана, и се надявате, че това няма да ви попречи да бъдете включени в бъдеще, не се въздържайте да изразите ентусиазма си. Може да кажете на приятеля си: „Много искам да кажа „да“.

„Нека разберат, че не се преструваш“, добавя Поуст. „Братовчед ми прави това често. Той казва: „Днес не мога да кажа „да“, но ме питай отново, когато се сетиш. Наистина искам да направя това с теб.“ Работи всеки път.“

5. „Съжалявам, няма да мога да дойда.“

Независимо от всичко, краткият и ясен отговор е по-добър от лъжата защо не можете да присъствате на събирането. „Да казвате, че сте отдадени на нещо друго, когато не сте, е излишно“, казва Поуст. „Защо да го правите, когато има потенциал да ви хванат по-късно?“ В края на краищата, домакинът ще бъде много по-склонен да ви прости, че сте пропуснали парти, отколкото да сте излъгали защо не можете да присъствате.

6. „Наистина искам това, но не мога да си го позволя.“

Не е нужно да споделяте, че отказвате покана поради финансови причини, но ако имате близки отношения с човека, може би е разумно да предоставите контекст. Приятелката на Поуст, например, пътувала до Ню Йорк миналото лято и Пост се надявала да се срещне с нея там, но не можела да прекара цяла седмица в хотел.

Поуст ѝ казала колко много би искала да присъства и добавила: „За мен това би трябвало да е бюджетно пътуване и ще трябва наистина да го проуча, за да съм сигурна, че мога да се ангажирам.“ След това двете обмислили решения, като например по-кратък престой в града.

7. Просто „Не!“

Като формулирате отговора си по този прост начин, вие ясно показвате, че поставяте граница, което може да бъде полезно, ако някой продължава да ви притиска, след като сте казали „не“ веднъж. Най-добре е да се използва, когато не искате да оставяте нищо отворено за преговори. „Това е кратко, ясно и спокойно“, казва Шерил Гроскопф, терапевт в Лос Анджелис.

„Вие не се извинявате. Също така не сте груби – просто сте честни.“ Помислете за този подход, ако често ви убеждават да правите неща, които не искате, предлага тя. „Директността не е жестокост“, казва Гроскопф. „Това е яснота.“

8. „Имам много задачи и в момента нямам време.“

Тази опция е разумна за тези, които чувстват, че трябва да оправдаят защо не присъстват, казва Гроскопф. Това е особено добър избор, „ако сте от хората, които винаги са били помагащи, слушатели, тези, които се появяват дори когато са изтощени“, добавя тя.

Фокусира се върху вашия капацитет, а не върху събитието или човека, което е ключово. Вие просто казвате: „В момента не мога.“ „Това също така дава на другия човек нещо, което може да разбере“, казва Гроскопф. „Повечето хора получават „Изтощен съм“, дори и да не знаят какво се крие зад това.“

Отказът не е проява на грубост, а на лична яснота и уважение – и към себе си, и към другите. Съчетанието от директност и емпатия е ключово. Или както казва терапевтът Шерил Гроскопф:

„Да бъдеш ясен не означава да бъдеш жесток.“

Следващия път, когато не можете да се включите в нечие събитие, не се чувствайте виновни – откажете с уважение и останете верни на собствените си нужди и граници.