Преди две хиляди години, в днешен Северен Виетнам, красотата не е означавала блестящо бели зъби. Тя е означавала лъскави черни усмивки – културна практика, която може да изглежда необичайна за западните очи, но и до днес остава разпространена в някои части на Азия.
Археолози са откривали древни черепи с потъмнели зъби из целия континент, но никога не са били напълно сигурни – дали оцветяването е било умишлено, причинено от почвата при погребението или просто резултат от дъвчене на бетелов орех?
„Почерняването на зъбите – умишлена промяна на зъбите с цел постигане на лъскав черен вид – е добре документирано в съвременен Виетнам, но древната му практика остава трудно проследима“, отбелязват авторите на изследването.
Сега ново проучване предоставя най-ранните преки научни доказателства, че хората съзнателно са почернявали зъбите си още през Желязната епоха. Откритието хвърля нова светлина върху древните стандарти за красота и показва как химията може да разкрие скрити културни истории, съхранени в човешките останки.
Изследването се фокусира върху човешки останки, открити в обекта Донг Са в Северен Виетнам. Погребенията датират отпреди около 1800 до 2200 години, като един от индивидите е от преди приблизително 400 години.
Според учените тъмните зъби сами по себе си не са достатъчно доказателство за умишлена козметична обработка. Зъбите могат да станат кафяви или черни заради богата на желязо почва след погребение. Дъвченето на бетелов орех – дългогодишна традиция в Азия и Тихоокеанския регион – също оцветява зъбите в червеникаво-кафяво. Как тогава изследователите са разграничили причините?
За да избегнат объркване, учените използвали недеструктивни научни методи. Те избрали зъби от трима индивиди и ги анализирали чрез сканираща електронна микроскопия и преносима рентгенова флуоресценция. Тези методи позволили изследване на повърхността на емайла и определяне на химичния му състав без увреждане на останките.
Резултатите се оказали изненадващи. Древните зъби показали необичайно високи нива на желязо и сяра. Тези два елемента са ключови в реакциите между желязо и танини, които образуват дълбок черен пигмент, известен като железен танат.
Железните танати са естествени съединения, срещащи се в някои растения като жлъчкови образувания (галови ядки) или кора от нар. Един зъб от Желязната епоха съдържал и високи нива на железен оксид, което предполага многократно нанасяне на паста, богата на желязо. Този модел не съответствал на оцветяване от почва или дъвчене на бетел.
За да затвърдят изводите си, изследователите възпроизвели древния метод. Те оцветили съвременен животински зъб със смес от желязо и гали, подобна на традиционни виетнамски рецепти.
При анализа химичният профил на модерната проба почти съвпаднал с този на 2000-годишните зъби – високи нива на желязо и сяра в сходни пропорции. Това експериментално съвпадение предоставя силни доказателства, че древните общности са използвали умишлена и химически усъвършенствана техника.
Във Виетнам почерняването на зъбите някога е било широко разпространено сред основни етнически групи и малцинства, независимо от пол или социален статус. Според сведения от началото на XX век процесът е можел да отнеме до 20 дни.
Хората нанасяли пасти от желязо и танини многократно, след което полирали зъбите с пепел или кокосов катран, за да постигнат огледално черен блясък. Химическите доказателства от Донг Са съвпадат тясно с тези документирани методи.
„Уникалният метод на двойно боядисване, с малко етнографски паралели, изисквал приблизително 20 дни, като целият процес понякога продължавал дори по-дълго. Получените почернени зъби оставали стабилни през целия живот на индивида и се нуждаели само от минимално подновяване на всеки две до три години, за да запазят блясъка си“, обясняват авторите.
Времевият контекст също е логичен. Преди около 2000 години, по време на културата Донг Сон и по-широката Желязна епоха, железните инструменти и материали станали по-достъпни. С наличието на железни пособия и богати на сяра минерали общностите разполагали със суровините, необходими за създаване на устойчив черен пигмент.
Превод: GlasNews.bg